— И аз! — възкликна Матилд. — Не бих имала нищо против да целуна един красив англичанин. — Двете момичета се изхилиха.
— С удоволствие бих носила чанта с форма на торба за противогаз. — Агнес отново смени темата.
Матилд се усмихна.
— Да, тези чанти са страхотни, но са много скъпи.
— И бих искала да мога да прибирам косата си с тюрбан. — Агнес докосна къдриците, които падаха върху раменете ѝ. — Тюрбаните са шик, но майка ми не ми разрешава да нося тюрбан. Казва, че ще приличам на селянка.
— Ако тюрбанът е направен като трябва и е съчетан с красиви обици, вероятно майка ти не би имала нещо против. — Матилд се наслаждаваше на посоката, в която беше поел разговорът. Чудех се колко дълго е в състояние да говори за прически и за мода. Тези неща вече ми изглеждаха лишени от смисъл. Нима момичетата на моята възраст бяха толкова ограничени? Мисълта за това ми подейства потискащо.
— Знаете ли, че госпожа Клермон се среща с един нацист? — Агнес за пореден път смени темата. Кимнах. Бях чула слуховете. — Той е есесовец — добави тя, снишавайки глас.
— Това е отвратително! — изрече Матилд и очите ѝ проблеснаха гневно. — Тази жена заслужава да умре.
Агнес се изправи на крака, приближи се до пианото, вдигна капака му, натисна силно един клавиш и започна да свири „Моят легионер“. Матилд също стана от канапето и се облегна на пианото, но тази вечер не беше в настроение да пее.
Изведнъж Агнес престана да свири.
— Шарлот. — Тя се обърна към мен и ме погледна. — Надявам се, че няма да ми се разсърдиш, ако те попитам защо работиш за Boches в онази болница?
Усетих, че бузите ми пламнаха.
— За твое сведение не всички в болницата са Boches. В нея има много французи.
— Да, но те са collabos, което е същото.
— Според мен дори е по-лошо — намеси се Матилд. — Никой не ги е принудил да минат на страната на Boches, нали? Те сами са решили да го направят.
— Мама ми намери тази работа — отвърнах, без да обръщам внимание на думите на Матилд. — Тя настояваше да работя. — Матилд винаги виждаше нещата в черно и бяло.
— Мислех, че майка ти мрази Boches.
— Мрази ги, разбира се, но ми заяви, че грижата за болните представлява подходяща работа за млади жени по време на войната. — Преправих си гласа, за да прозвучи назидателно като майка ми, и приятелките ми се засмяха.
— Но не би трябвало да го правиш. — Матилд ме погледна смразяващо. — Ти си пълнолетна. Не би трябвало да правиш всичко, което ти казва майка ти. — Вторачих се в нея и се замислих, че в думите ѝ има логика. Би трябвало да започна да вземам решения, без да се съобразявам с желанията на мама. — Предполагах, че ще започнеш да следваш в Сорбоната и че искаш да следваш литература. Представи се отлично на зрелостните изпити.
Агнес затвори рязко капака на пианото и той издрънча. Потреперих. Мама ме беше научила да го затварям плавно, без да се чува какъвто да било звук.
— Да, ученето наистина ми липсва.
— Можеш да учиш и сама. Не е задължително да посещаваш лекциите в университета, нали?
— Не е същото. Същността на книгите не се свежда единствено до написаните върху страниците им думи. — Агнес сви рамене.
— В момента това не е от особено значение.
— Знам какво имаш предвид — съгласи се с мен Матилд. — Изглежда напълно безполезно да учиш, докато арестуват и убиват хора. — Тя замълча. — Може би майка ти е права.
— Да. Тя ми каза, че не вижда никакъв смисъл да продължавам да уча, след като бъдещето е толкова несигурно. В момента продоволствените дажби са по-важни. — Замълчах. Образованието е лукс, който не можем да си позволим при тези обстоятелствата.
— Майка ти ли каза така? — Матилд се намръщи.
— Не, аз казвам така.
— Странно е, нали? След като сте толкова богати.
— Имам предвид от морална гледна точка.
Матилд се намръщи още повече:
— От морална гледна точка?
— В момента приоритетите ни са други, нали? — Надявах се, че не съм я обидила.
— Да, но какво можем да направим?
Агнес се изправи на крака и въздъхна, сякаш се беше отегчила от разговора.
— Не знам вие как се чувствате, но аз постоянно съм гладна. — Тя се потупа по плоския си корем. — Това ни помага да бъдем слаби, нали?
— Прекалено слаби. — Червата ми изкъркориха, сякаш изразиха съгласието си с нея.
— Миналата неделя ядохме агнешко! — Агнес сниши глас. — Мама заложи перлената си огърлица и купихме месото на черния пазар, защото татко имаше рожден ден.