Дълбоко в урвата патрулът и пленниците му се натъкнаха на многочислен немски патрул. Полетяха гранати. Оцеляха само Джим, Тед и двама от пленниците. Разбирайки добре, че немският патрул ги превишава, но твърдо решен да заведе двамата пленници при своите, Джим заповяда на Тед да тръгне с тях през другия край на урвата, а той самият щеше да задържи германския патрул. Миг след това наблизо падна граната и рани Джим.
— С мен май е свършено, Тед — отпаднало рече Джим. — Граната…
— Да се откажем, Джим — предложи Тед. — Ще получиш първа помощ и всичко е наред. Пък и да бъдеш пленник в Германия няма да е толкова лошо.
— Не — рече Джим, — не можем да направим това. Трябва да заведеш пленниците на капитана.
— Но ти ще умреш тук, Джим. Не би изкарал и половин час, ако кръвта продължава така да тече. Хайде да се предадем и да получим първа помощ, додето е време.
Тед говореше и в същото време късаше униформата си на ивици, с които се мъчеше да спре кръвта.
— А сега тръгвайте — нареди Джим. — Всеки миг ще полетят нови гранати, до един ще ви пометат. А пленниците не бива да умират. Капитанът ги чака. Ще стрелям, докато мога, а дотогава вие ще се измъкнете от оврага. Тръгвай, Тед, заповядвам ти.
— Джим, ще извикам, ще кажа, че се предаваме.
— Само смей да си отвориш устата, ще те застрелям, Тед. Бог да ми е на помощ, ще те застрелям!
— Послушай, Джим — замоли се Тед, — няма да загубим войната само защото сме се предали, когато кръвта ти изтича. Знаеш какво би казал капитанът. Ще каже, че правилно сме постъпили. Нима искат от нас да вършим самоубийство, щом не можем да доведем двама пленници.
— В нашата армия тъй лесно не се предават, приятелю — с отпаднал глас промълви Джим. — Заповедите се изпълняват докрай, само втора заповед може да ги отмени. Питам, виждаш ли ги ония на лъскавите мотоциклети тук някъде из урвата с нова заповед да върнем пленниците и да се предадем? Куриери не виждаш, нали? Няма, бога ми! Пратиха ни да вземем пленници и срокът беше от изгрев до залез, а както виждам, нощта още не е превалила. Оставам тук, а ти и пленниците се връщате при капитана. Ясно?
— Ще те убият, Джим.
— Какво от това? Ако останеш, ще убият и тебе.
— Ще те отнесем обратно. Пленниците ще помогнат.
— В никакъв случай. Щом германците разберат, че сме тръгнали, ще ни настигнат и толкоз. Оставам тук и ще ги задържам, додето имам патрони.
Недалеч експлодираха няколко гранати. Сега вече бяха обградени от три страни, скоро щяха да им прережат единствения път.
— Тед, ще сториш ли нещо за мене? — попита Джим. — Една услуга.
— Разбира се, разбира се. Какво има, Джим? Честна дума, ще направя всичко на света, всичко, каквото поискаш.
— Добре тогава, ще ти кажа, Тед. У дома имах приятелка, Фло Уорън. Ти знаеш. Бях й дал халка, искахме да се оженим, щом се върна в Риджуей, още начаса. Зная, и ти имаш приятелка, Нанси, но, Тед…
— Какво е станало с Фло Уорън, Джим? Казвай! Каквото поискаш, всичко ще изпълня. Кълна ти се, всичко, каквото кажеш, Джим.
— Вместо мене, погрижи си ти за нея, Тед. Това е всичко. Тя е моя годеница и умирайки, пак я обичам. Разкажи й, че направих всичко възможно да се завърна и да се вземем, но не можах. Кажи й, че трябваше да остана тук. Страхувам се да не се омъжи за човек, който не я заслужава, Тед. Не бих искал това да се случи, когато съм вече мъртъв и не мога с нищо да й помогна. Ето защо, погрижи се ти за нея. Дано не се омъжи за човек, който няма да я разбира. И ако не се вземете с Нанси, искам да се ожениш за Фло. Ще зная поне, че няма да страда. Тогава ще бъда доволен. И няма да има защо да се тревожа. Но всъщност как мога да искам от тебе това? Нанси те чака…
Джим коленичи и изпразни пушката си по посока на германците. Свистейки в мрака, до тях паднаха и експлодираха още няколко гранати. Двамата германски пленници се притаиха до Джим и Тед.
— Бързай, Тед, тръгвай — заповяда Джим. — Махайте се оттук! И ако не тръгнете, обръщам пушката. Патрула все още командвам аз и ще ми се подчиняваш, иначе ще те застрелям. Хайде, мърдай!
Джим смушка Тед в ребрата с приклада. Тед разбра, че е безполезно повече да спори и запълзя из снега към края на урвата, подкарвайки пленниците пред себе си. Наближиха склона и почнаха да се катерят по стръмното. По едно време Тед чу пушката на Джим и погледна надолу. В този миг блеснаха ярки пламъци светлина, някъде избухнаха гранати и нощта се освети като ден. Пушката на Джим замлъкна. Подкарал пленниците пред себе си нагоре по склона, Тед повече не се обърна.
-------------------------------------