— Защо ли си губим времето с тези глупости?
— Давай още веднъж — настоя някой.
— Да се върнем към проблема — казах. — Шарън, защо момичето чувства, че нещата са тръгнали в грешна посока?
— Вече го обсъдихме. Тя твърди, че не знае. Първоначално помислила, че той е загубил интерес и се среща с друга жена. Той отрича — прекарва цялото си свободно време с нея, затова мисли, че казва истината. Но когато са заедно, той въобще не говори и сякаш й се сърди, или поне тя така го усеща. Получило се е изведнъж и върви към по-лошо.
— През това време нещо друго случило ли се е? Някакво събитие, предизвикващо стрес? — попитах аз.
Пак се изчерви.
— Шарън, те тогава ли са започнали да правят любов?
Кимване.
— Горе-долу по това време.
— Съществуват ли сексуални проблеми?
— Трудно е да се разбере.
— Глупости — каза Мади. — Ако правилно си беше свършила работата, щеше да е лесно за разбиране.
Обърнах се към нея и попитах:
— Ти как би се добрала до този вид информация, Мади?
— Ще бъда естествена. Ще установя разбирателство.
Тя наблягаше върху всяка дума и удряше с пръст.
— Ще знам какви са специфичните оправдания на пациента, ще бъда подготвена за глупавата й съпротива и ще я превъзмогна. Но, ако и това не помогне, ще се противопоставя и няма да отстъпя, докато пациентът не разбере, че искам да си свърша работата. Тогава просто ще доведа нещата до край — за бога, ще доведа тук обекта. Тя се среща с тази жена вече два месеца. Досега трябваше да го е сторила.
Погледнах Шарън.
— Направих го. — Руменината още не бе изчезнала. — Говорихме за нейните оправдания. Необходимо е време. Има проблеми.
— Сигурно има — рече Джулиън.
— Секс-ууу-ални проблеми — анонсира Мади. — Изречи думичката, започваща с буквата „С“, миличка. Другия път ще ти бъде по-лесно.
Разпокъсан смях. Изглежда Шарън приемаше нещата спокойно. Аз все пак не свалях поглед от нея.
— Сподели проблемите с нас. — Уолтър я натискаше, хилеше се и си играеше с опашката.
— Те… тя не получава удоволствие — отговори Шарън.
— Получава ли оргазъм? — попита Джулиън.
— Не мисля.
— Не мислиш ли?
— Да. Остава незадоволена.
— Ами тогава ти какво правиш, за да й помогнеш?
Тя хапеше устни.
— Говори де — рече Мади.
Ръцете на Шарън затрепериха. Тя сключи пръсти, за да го прикрие.
— Ние… ние приказвахме за… да намалим притеснението й, да се отпусне.
— О, боже, обвини жената — каза Мади. — Кой е казал, че това е неин проблем? Може той да е виновен. Може би той е скапаняк. Или е девственик.
— Тя казва, че той е… наред. Тя е нервната.
— Помогна ли й да извърши дълбоко мускулно отпускане? — попита Аврора. — Систематично обезчувствяване?
— Не, нищо такова. Все още на нея й е трудно да говори за това.
— Чудно защо — каза Джулиън.
— Сега работим върху проблема да не се вълнува — рече Шарън. Звучеше като самоописание.
— Трудно е да си спокоен за въпроси от първа необходимост — процеди Уолтър. — Орален секс опитвали ли са?
— Ъ-ъ-ъ, да.
— Ъ-ъ-ъ по какъв начин?
Тя отново сведе поглед към килима.
— Обичайният.
— Не знам какво означава това, Шарън. — Погледът му обходи останалите. — Някой от вас знае ли?
Всички вкупом се засмяха и заклатиха глави в знак на отрицание. Подла тайфа. Представих си ги като пълноправни тераписти само след няколко години. Ужасяваща картинка.
Шарън гледаше в пода, ръцете й участваха във вече загубена битка.
Замислих се да се намеся. Чудех се дали това ще бъде насилие над установените в групата правила. Реших, че не ми пука. Но, ако застанех изцяло на нейна страна, щях повече да я унижа в дългосрочен план.
Докато се колебаех, Уолтър каза:
— Какъв вид орален секс?
— Мисля, всички знаем какво е орален секс — отговорих аз.
Веждите му се повдигнаха.
— Наистина ли знаем? Аз се чудя. Някой от вас чуди ли се?
— Това са пълни глупости — каза Аврора. — Имам си твърде много неща за вършене.
Тя стана, прехвърли през рамо торбата и напусна. Трима или четирима я последваха бързо.
Вратата се затръшна. Последва напрегната тишина. Очите на Шарън бяха влажни, а възглавничката на ухото й бе силно почервеняла от дърпане.