— Връщане в годините?
— Връщане през годините, свободни асоциации — всички стандартни техники на лечение. Неща, които самата аз бях използвала при моите пациенти. Но не помогна. Не си спомнях нищо. Искам да кажа, че с разума си разбирах процеса на съпротива, известно ми бе, че се самообуздавах, но там не ми бе от полза. — Тя постави ръката ми върху стомаха си.
— Колко назад можеше да се върнеш?
— Спомних си само щастливите моменти. Шърлий и Джаспър. И Хелън. Чичо Били ми каза, че вчера си я срещнал. Нали е изключителна личност?
— Да, така е. — Вчера. Струваше ми се, че са минали векове. — Тя знае ли, че си жива?
Нацупи се. Дълбока бръчка в челото.
— Чичо Били каза, че ще се погрижи за това.
— Сигурен съм, че ще го направи. За какво си говорехте с него по време на партито?
— За нея. Тя отново ми се натрапваше — изтърсваше се по всяко време, събуждаше ме, крещеше и ругаеше, или пък се вмъкваше в леглото ми и ме малтретираше, опитваше се да смуче зърната на гърдите ми. Веднъж я залових с ножици, в момента когато се опитваше да ми отреже косата. Друг път се явяваше надрусана с наркотици или пияна от нейните дайкирита и повръщаше навсякъде из къщата, изпикаваше се върху килима. Непрекъснато сменях бравите, но винаги намираше начин да влезе. Тя гълташе хапчета като бонбони.
„Стари белези между пръстите.“
— Инжектираше ли си наркотици?
— Пристрастена бе от години. Не знам, вероятно бе започнала отново — кокаин, приспивателни. През годините сигурно бе взимала свръхдози поне дузина пъти. Един от лекарите на чичо Били бе на разположение двайсет и четири часа на ден, само за да й прави клизми. В деня на партито тя наистина бе превъртяла и се опитваше и мен да въвлече в играта. Бях изплашена, повече не можех да издържам, затова помолих чичо Били той да се оправи. Въпреки всичко, което ми бе причинила, бе жестоко да си помисля, че ще бъде отстранена. Затова, като те видях на партито на Пол, настроението ми се оправи. Седмица по-рано бях в дома на Пол, а Сюзан пишеше поканите. Видях името ти в списъка, усетих прилив на любов към теб.
Тя взе ръката ми и я прокара между бедрата си. Почувствах горещина, тежест, нежния мъх на венериния й хълм през коприната.
— Надявах се да дойдеш. Няколко пъти проверявах в компютъра дали не си се регистрирал, но не беше. Затова, когато очите ни се срещнаха, не можех да повярвам. Съдба. Знаех, че трябва да се опитам да се свържа. — Целуна ме по бузата. — И ето че си тук. Здравей, страннико.
— Здравей. — Позволих й да ме целуне още няколко пъти, да прокара пръсти през косата ми, да ме гали. Успях да го понеса и дори отвърнах на целувките — сега вече знаех как се чувстваха проститутките. Пот се лееше от челото ми. Изтрих я.
— Искаш ли чаша вода? — попита тя. Стана и ми сипа от гарафата на Шърлий.
Използвах момента, за да проясня съзнанието си. Когато се върна, казах:
— Пол лекуваше ли те от нещо друго, освен за отблокиране на миналото?
— Всъщност не започна като истинско лечение, а само като клинично наблюдение. Нормалното изследване на това как чувствата и стила на комуникиране се отразяваха върху моята работа. Но при задълбочаване на проучването, той успял да разбере, че имам… проблеми със самоличността. Ниско самочувствие и лоша самопреценка. Чувствах се несъвършена. Виновна.
— Виновна за какво?
— За всичко. За напускането на Шърлий и Джаспър — те ми бяха много скъпи. Наистина ги обичах, но никога не съм чувствала, че им принадлежа. И Хелън. Независимо, че ме бе отгледала, тя не бе моята майка — винаги имаше стена между нас. Съществуваше някакво неудобство.
Кимнах.
— През първата година в университета бях много напрегната от очакването, че аз щях да помагам на другите хора. Това ме ужасяваше и се провалих на практиката. Предполагам доста сериозно. Съгласявах се с казаното от другите по мой адрес, чувствах се като мошеничка.
— Всеки в началото се чувства така.
Тя се усмихна.
— У теб винаги заговаря терапевта. Такъв бе и през онази нощ. Моята опора. Когато видях името ти в списъка на гостите, си помислих, че историята може да се повтори.
— Преди да срещнеш Шери, преди още да научиш за нея, мечтала ли си някога да имаш близначка?
— Да, през цялото време, през детството. Но никога не бях обръщала внимание на този факт. Бях дете, което фантазираше за всичко.
— Представата за една близначка ли изникваше в съзнанието ти?