— Не! Не, не, не! Ти лигаво копеле, стига си лъгал, шибан копелдак! Не! Млъквай! Махай се, шибаняк, ти гаден боклук!
Ругатните извираха по начина, по който ги бях чувал да се леят от устата на сестра й. Погледът й бе като на момичето с пурпурната рокля, което ме мразеше. До смърт.
— С един куршум два заека. Настройваш Шери против Круз, а после чакаш да дойде при теб. Планирала си го с месеци — поне половин година. Тогава именно си казала на Елмо да си търси нова работа. Знаела си, че „Рестхейвън“ ще бъде затворен, защото санаториумът е обзаведен от чичо Били за Шърлий, а ти си щяла да преместиш Шърлий оттам. В новата си къща. Ти, аз и Шърлий — пак сме трима. Ново партньорство.
— Не, не! Това е пълна лудост — ти не си на себе си! Тя имаше Ди Джей — опасен насилник, ти сам го каза. Двама против един! Сигурно съм била луда, за да предизвикам такава опасност за себе си!
Успя да разхлаби едната си ръка и освободи един от ноктите си, забивайки го надолу. Почувствах болка, нещо мокро, изблъсках я далече от мен. Грубо. Излетя назад, задната част на краката й се удари в леглото и тя се просна. Задъхана. Трепереща. Движеше устни в безмълвни ругатни.
— Ди Джей не представляваше опасност за теб. Защото въпреки всичко, той е продължавал да си въобразява, че именно с теб прави любов, ти си онази, която му е платила да убие Круз. Шери не е могла да рискува да му го съобщи и да го настрои срещу себе си. Тя също е трябвало да се грижи за теб. Мислела си е, че ще успее да те изненада. Но ти си имала предимство. Ти си била подготвена. С тоя обкован в злато двайсет и втори калибър.
Тя ритна с крак във въздуха, размаха ръце. Внезапно избухване. Ранна травма. Лоши гени…
— Шибано… копеле… мръсен лигав шибаняк…
— Първо си я застреляла. После си изсипала наркотика и алкохола в гърлото й. Една по-внимателна съдебномедицинска експертиза би установила, че тя е погълнала всичко това след настъпването на смъртта, но такъв анализ никога не е бил правен, защото чичо Били се е погрижил. Както и за всичко останало.
— Лъжи, всичко е лъжа, копеле!
— Не мисля, че е така, Шарън. А сега вече постигна всичко. Наслаждавай му се.
Отдалечих се от нея.
— Нищо не можеш да докажеш — каза тя.
— Знам — казах. Но вече бях близо до вратата.
Гъргорещ, клокочещ звук — единствената асоциация, която изникна в съзнанието ми бе преливаща клоака — се издигна от глъбините й. Тя вдигна водната чаша, замахна и ме замери.
Ако бе успяла да ме удари, сигурно щеше да ме рани. Свих се. Чашата се заби в стената и тупна на килима.
— Ти си деснячка. Най-малкото вече ми е известно от коя страна на огледалото съм наблюдавал.
Сведе поглед към ръката си, взря се в нея, сякаш тя я бе предала.
Напуснах. Дълго вървях пеш в мрака, докато престанах да чувам крясъците й.
33
Чух звука на бъгито, преди да го видя. Пърхане от криле на нощна пеперуда някъде вляво от мен. Фарове осветиха пустинята, като затворнически фенер.
След миг вече бе до мен.
— Влезте, докторе. — Скрибуцането на Видал. Самият той шофираше.
Когато заех своето място, насочи фенерчето си към кръвта по ръката ми. Пустинният въздух я бе изсушил до кафява коричка.
— Повърхностна — съобщих аз.
— Ще се погрижим за това, когато се върнем.
Неубедителен.
— Чухте всичко — казах аз.
— Необходим е постоянен контрол. Тя има нужда от грижи и наблюдение. Вие сам го видяхте.
— Голям почитател сте на принципа „Виж и разкажи“. Заведохте Шарън да види Джоан, като се надявахте, че това ще я разубеди. Показвайки ми Шарън, вие искате да ми запушите устата.
Той потегли.
— Какво ви кара да мислите, че отново ще постигнете успех?
— Длъжен съм да опитам.
Пресякохме пустинята. Бяха се появили още звезди, обливащи земята с ледена светлина. Придаваха й гланц.
— Кога умря Белдинг?
— Преди години.
— Преди колко години?
— Преди момичетата да се съберат отново. Точната дата важна ли е?