Адвокатът на Трап, Татчър Фристън отказа да съобщи плановете на своя клиент за бъдещето, освен това, че разжалваният офицер „се очаква да напусне щата, може би дори и страната и да се отдаде на земеделие. Г-н Трап винаги е имал интерес в отглеждането на пернати животни. Сега може би ще има шанс да се опита“.
Прочетох материала още веднъж, откъснах го от вестника и направих от него самолетче. Когато накрая успях да приземя самолетчето в тоалетната чиния, напуснах мотела.
Върнах се вкъщи и се почувствах като нов обитател, а защо не и като нов човек. Седях си пред бюрото и тъкмо се готвех да се заровя в насъбралата се поща, когато от предната врата се чу звук от чукане.
Отворих. Влезе Майло, носещ полицейската си идентификационна карта, висяща на ревера на кафявия му костюм, напоен с миризмата на полицейското управление. Гледаше ме строго изпод черните вежди, едрото му лице бе навъсено.
— Къде беше, по дяволите?
— Навън.
— Вън от какво?
— Точно сега не искам да обяснявам.
— Въпреки това, разкажи.
Не проговорих.
Той рече:
— Исусе! От теб се очакваше да дръннеш няколко телефона и да вземеш предохранителни мерки, нали помниш? Вместо това, ти взе че изчезна. Не научи ли това идиотско правило!
— Извинявай, мамче. — После, като видях изражението на лицето му казах: — Наистина взех предохранителни мерки, Майло. После изчезнах. Оставих съобщение на телефонистката.
— Точно така. Много успокояващо. — Той прищипа носа си с два пръста: — „Доктор Делауер ще отсъства няколко де-е-на.“ Къде замина, сладурче? „Той не ка-а-за.“
— Имах нужда да се махна. Добре съм. Не бях в опасност.
Изруга, удари с юмрук дланта си, опита се да използва превъзходството в ръста си, за да ме изгледа отвисоко. Върнах се в библиотеката и той ме последва, ровейки усърдно в джоба на сакото си, откъдето извади смачкано парче вестник.
Когато започна да го отвива, казах:
— Вече го видях.
— Обзалагам се, че си го сторил. — Той се наведе над бюрото. — Как, Алекс? Как, по дяволите?
— Не сега.
— Защо изведнъж започна да си играеш на криеница?
— Просто не искам отново да си спомням точно сега.
— Бай-бай, Сирил — рече той към тавана. — За първи път в живота ми моите желания се сбъдват. Но не знам…
— Не можеш ли просто да се примириш с щастливата участ? Вече си отмъстил, радвай се.
— Обичам сам да държа съдбата в ръцете си.
— Направи едно изключение.
— Ти би ли могъл?
— Надявам се.
— Хайде, Алекс, какво, по дяволите, става? В един миг изграждахме хипотези, а в следващия главата на Трап е завряна дълбоко в тоалетната чиния.
— Трап е твърде несъществена част. Просто не бих искал точно сега да обрисувам цялата картина.
Той ме погледна изпитателно, отиде в кухнята и се върна с кутия мляко и корав геврек. Откъсна си парче от него, потопи го в млякото и каза:
— Временно помилване, приятелю. Но някой ден, а той не е твърде далече, ще трябва да си поговорим надълго и нашироко.
— Няма за какво да говорим чак толкова, Майло. Както веднъж ми рече един експерт: „Няма доказателства, значи нищо не е истина“.
Той продължи да се взира в мен още малко, преди лицето му да се смекчи.
— Е, добре. Схванах. Не съществува прикриване на дело. Случай на закононарушение от страна на блюстител на реда. Ти си пуснал стръвта на въдицата, заради любовна връзка с „Малката госпожица Справедливост“, разбрал си, че не си в състояние да извървиш целия труден път. Но, по дяволите, ти си се справил с такова нещо в университета, би трябвало и сега да го издържиш, нали вече си пораснал.
— Ще те уведомя, когато съвсем порасна.
— Будалкам те, Питър Пан. Как се чувстваш, Алекс? Съвсем сериозно.
— Добре.
— Премисли ли всичко?
Кимнах.
— Приличаш на човек, който е премислял доста неща.
— Само пренастройвах системата… Майло, благодарен съм ти за грижите, високо ценя всички неща, които ти направи заради мен. Точно сега бих желал да остана сам.