Трап и Шарън са имали връзка? Твърде гротескно, за да е вярно.
Много логично, за да бъде отхвърлено. Поднових обиколката си. Първо се качих в къщата и се опитвах да не мисля за случилото се.
Нищо не се бе променило. Същите високи масиви бръшлян, които сякаш обгръщаха конструкцията. Същите кръгли гипсови плочи вместо алея. В средата на плочника издигнато кръгло гнездо, обрамчено с вулканична скала, в което бяха засадени две високи кокосови палми.
Зад палмите ниска, едноетажна къща, боядисана в сив гипс, отпред без прозорци и напълно гладка, облицована с фасадни вертикални дървени летви и белязана с огромни адресни номера. Покривът също бе почти равен и покрит с бели керемиди. До едната страна бе долепен гараж. Нямаше кола, нито следа от живот.
На пръв поглед — грозна архитектурна творба. Една от онези „съвременни“ конструкции, залели града непосредствено след войната и застаряващи грозно. Но знаех, че красотата бе вътре. В северната част на къщата се бе разпрострял облицован с камъни басейн с причудлива форма. Той създаваше илюзия, че се излива в пространството. Стъклени стени, предоставящи гледка към каньона, от която дъхът спираше.
Къщата ми бе направила страхотно впечатление, макар и дълго след това да не го съзнавах, докато не настъпи моментът сам да си купувам дом. Тогава открих, че търся същото нещо: отдалеченост на някой хълмист връх, дърво и стъкло, съчетанието на екстериор с интериор.
Външната врата не биеше на очи — просто една секция от облицовката на фасадата. Натиснах бравата. Заключена. Огледах се по-внимателно наоколо и забелязах нещо различно — табела, закачена на дънера на една от палмите.
Тръгнах, за да погледна от близо и се наведох. Звездната светлина бе достатъчна, за да прочета буквите: „Продава се“.
Фирма за недвижимо имущество с офис в района на Лос Фелис в Северен Върмонт. Под него още една бележка, само че по-малка. Името и телефонният номер на продавача — Мики Мерабян.
Вече на пазара, преди да е изстинало тялото.
Въпреки че бе рутинно самоубийство, това бе най-бързото легализиране на завещание в цялата история на Калифорния.
Освен ако къщата не е принадлежала на нея. Но тя ми бе казала, че е нейна.
Тя ми бе разказала твърде много неща.
Запомних наизуст номера на Мики Мерабян. Когато се върнах до колата си го записах.
5
На следващата сутрин телефонирах в офиса на фирмата за недвижими имоти. Мики Мерабян се оказа жена. Гласът й напомняше този на Лорън Бакол, но имаше слаб акцент. Уговорих среща за единайсет, за да разгледам къщата, и прекарах часа, който ми оставаше, в спомени за първата ни среща.
„Нещо да ти покажа, Алекс.“
Изненада, изненада. Тя бъкаше от такива.
Очаквах да има куп от ухажори. Но поканех ли я да излезем, винаги бе на разположение, дори това да ставаше в последния момент. А когато криза у някой пациент ме възпрепятстваше да отида на срещата, тя нито веднъж не се разсърди. Никога не ме принуждаваше или насилваше да правя каквото и да е. Тя бе най-непретенциозното човешко същество, което познавах.
Любехме се почти всеки път, щом бяхме заедно, макар никога да не прекарвахме нощта в едно легло.
Първоначално избягваше да ходим у дома, искаше да го правим на задната седалка на автомобила. След няколко месеца тя се умилостиви, но дори и когато споделяше леглото ми, се държеше като на задната седалка. Никога не се събличаше напълно, въобще не заспиваше. Няколко пъти, след като излизах от екстаза след акта, я намирах седнала на ръба на леглото, напълно облечена да дърпа възглавничката на ухото си. Питах какво я притеснява.
— Нищо. Просто съм неуморима и винаги съм била такава. Не съм в състояние да спя някъде другаде, освен в собственото си легло. Сърдиш ли се?
— Не, разбира се. Мога ли с нещо да ти помогна?
— Закарай ме вкъщи, когато си готов.
Приспособих се към нуждите й: „Чукай и бягай“. Това намаляваше удоволствието, но все пак оставаше достатъчно, за да се връщам отново за още.
Нейното удоволствие — или по-точно липсата на такова — измъчваше съзнанието ми. Тя извършваше страстни и енергични движения, подхранвани от енергия, която не бях сигурен, че е еротична. Но никога не стигна до оргазъм.
Причината не бе, че тя не откликваше — напротив, лесно се овлажняваше, винаги имаше желание и сякаш се наслаждаваше на акта. Но климаксът не бе част от програмата й. Когато аз свършвах, тя ми бе отдала нещо, но не и себе си.