Прегърнати се търкаляхме, любихме се напълно облечени. Тя — седнала, с глава облегната на таблата, с разтворени крака, ръцете й обхванали коленете. Бях коленичил пред нея като за молитва, сякаш я набождах на кол с ръце, впити в горната рамка на таблата на леглото.
Неудобна поза като на задната седалка. Когато всичко свърши, тя изпълзя изпод мен и каза:
— Сега ще обясня. Аз съм сираче. И двамата ми родители умряха миналата година.
Сърцето ми все още биеше до пръсване.
— Съжалявам.
— Те бяха чудесни хора, Алекс. Много чаровни, изтънчени и дейни.
Безстрастен начин да се описва смъртта на нечии родители, но скръбта би могла да има много лица.
Важното бе, че тя говореше, разкриваше се.
— Татко бе художествен директор на едно от големите издателства в Ню Йорк. Мама — дизайнер по интериора. Живеехме в Манхатън, на Парк авеню и притежавахме вила в Палм Бийч и още една на Лонг Айлънд. Аз бях тяхното единствено малко момиченце.
Последната фраза бе изречена с особена тържественост, сякаш липсата на братя и сестри бе страхотна чест.
— Бяха много енергични хора, пътуваха доста. Това обаче не ме притесняваше, защото знаех, че много ме обичат. Миналата година бяха на почивка в Испания, близо до Майорка. Пътували са обратно към къщи след едно парти, когато колата им паднала от една скала.
Взех я в прегръдките си. Тя се почувства отпусната и облекчена, сякаш бе говорила за климата. Не бях в състояние да видя изражението на лицето й в тъмното. Очаквах гласът й да трепне, дишането да се учести, някаква сянка на горест. Нищо.
— Толкова ми е мъчно за теб, Шарън.
— Благодаря ти. Беше много тежко. Затова не желаех да разговарям за тях — трудно щях да го понеса. С разума си знам, че не е оптималния начин, за да се справя. Това спотайване на мъката в душата ми води към патологично страдание и повишава риска от всякакъв вид симптоми. Но с чувствата си — въобще не съм в състояние да говоря за това. Всеки път, когато се опитвах, просто не успявах.
— Не се напрягай. Всеки понася мъката по свой начин.
— Да, така е. Просто ти обяснявам защо не желаех да говоря за тях. И защо все още наистина не искам, Алекс.
— Разбирам.
— Знам, че ще го направиш. — Дълбока целувка. — Ти си толкова прав за мен, Алекс.
Замислих се за странния начин, по който току-що се бяхме любили.
— Така ли?
— О, боже, да. Пол…
— Какво Пол?
— Нищо.
— Пол ме одобрява ли?
— Не е точно това, Алекс. Но, наистина няма нищо против. Винаги разказвам колко страхотен си и той казва, че се радва, дето съм си намерила толкова добър човек. Той те харесва.
— Никога не сме се срещали.
Пауза.
— Той харесва онова, което му разказвам за теб.
— Ясно.
— Какво има, Алекс?
— Май двамата с Пол си споделяте много неща?
Почувствах ръката й да се промъква към слабините ми. Започна нежно да го извива и разтрива. Този път не се отзовах и тя пусна пръсти по-надолу, постави ги върху тестисите ми.
— Той е научният ми ръководител, Алекс. Наблюдава работата с моите пациенти. Това значи, че трябва да си говорим. — Нежно опипване. — Нека не обсъждаме него, а и никой друг повече, окей?
— Окей. Все още обаче съм любопитен откъде се взе къщата.
— Къщата ли? — каза тя с изненада. — О, къщата. Наследство, разбира се. Тя беше тяхна. На родителите ми. И двамата бяха родом от Калифорния, живели са тук преди да заминат на Изток — преди да се родя. Бях единственото им малко момиченце, затова сега е моя. Мина известно време докато се изясни собствеността, толкова много бумаги трябваше да се попълнят. По тази причина не можах да дойда с теб в Сан Франциско. Трябваше да изчистя всичко. Както и да е, сега вече имам къща и малко пари — там на Изток се намира попечителския фонд. Така и се снабдих с алфата. Знам, че е малко екстравагантно, но мисля, че си струва. Ти какво ще кажеш?
— Прекрасно е.
Продължи още малко да говори за колата, къде бихме могли да отидем с нея.
Но всичко, за което бях способен да мисля, бе къщата. Бихме могли заедно да живеем в нея. Печелех добри пари, можех да поема разходите по жилището, а и всички разходи.
— Сега вече имаме много повече пространство, достатъчно и за двама ни — казах, докато лекичко хапех ухото й.