И Съчов, покорно отстъпвайки на този зов, вдигна очи — вече не се налагаше да се съмнява в очакващото го откровение.
„Риба“ — прочете той и се вслуша в отзвука на собствения си глас, а после още веднъж повтори на срички „ри-ба“.
И веднага зад стъклото се появи:
От скумрия може да се приготвят разнообразни рибни ястия.
В нея се съдържат 20% лесно усвоими белтъчини и средно 5–5,2% мазнини, витамини B1, B2, B12, PP и минерални вещества, необходими за нормалната жизнена дейност на човешкия организъм.
Ето какво му беше съдено да узнае. Той видя всичко това от разстояние около половин метър и тогава му се стори, че е съвсем близо до откровението, което така силно желаеше.
3
Завист, завист, обикновена черна завист — ето какво почувствува той преди всичко. Може би искаше да стане риба? Да, каза си той, защо не. Старши инженер Съчов-скумрия, той се превърна в гъвкава раирана риба, мяташе се в общия пасаж, вече не завиждаше, свободно плуваше в безбрежните родни пространства, границите на държавите не го спираха, работната заплата не го интересуваше, митническите такси не съществуваха, той преминаваше огромни пространства, спасяваше се от опасности, избягваше тралите и акулите, подчиняваше се само на собствения си инстинкт, а когато го улавяха — изучаваха го, той беше в центъра на вниманието на световната общественост. Всичко живо е смъртно и след смъртта си раираната рибка — Съчов — става предмет на съсредоточено и усърдно проучване, след което целият свят узнаваше за изумителната полза от съществуването на Съчов, че в него се съдържали лесно усвоими белтъчини и мазнини, че бил необходим за нормалната жизнена дейност на човешкия организъм, че той… Впрочем изброеното е напълно достатъчно за задоволяване на всяко честолюбие. Ако би бил риба, това би могло да придаде смисъл на неговия живот. За съжаление той не беше и не изпитваше гордост от това, че не е риба. Той не чувствуваше и удовлетворение — по същата причина, той не чувствуваше нито едното, нито другото: изпълваше го завист, завист, завист. Та нима това беше откровението, което така дълго бе очаквал? Ако е това, то имаше горчив привкус. Завистта е напълно човешка, тя засягаше само Съчов, засягаше него и неговия живот. Той беше преживял на този свят над тридесет години и досега не би могъл да отговори на въпроса: нужен ли е (думата „необходим“ той дори не се осмеляваше да произнесе) — нужен ли е бил някому неговият живот, нужен ли е бил някому самият той и ако да — то защо? Какъв беше скритият смисъл на неговия живот, каква полза от него имаше самият той и цялото човечество? Той искаше да бъде полезен. Той искаше непременно да бъде полезен на цялото човечество. Той жадуваше да бъде нужен на някой друг, освен на анонимните отдели „кадри“ с техните написани на ръка съобщения „Учреждението има нужда…“ — това желание го измъчваше и пареше през дните на живота му, пълни с бързия кръговрат на неразличими едно от друго действия, „Нужен е Съчов“ — би искал да прочете той веднъж, но бяха нужни само опитни инженери.
Какъвто беше и той…
Тук като че ли настъпи време да се кажат няколко думи за героя на това повествование, като се уговорим предварително, че в него няма нищо геройско, а и няма и да има, защото досега на читателя беше известно само това, че презимето му е Съчов. В самото начало той като че ли пееше песента за веселия птицелов и още имаше известно, до определен момент неуточнено, отношение към стрелбата с лък. Макар че това вече — виж ти! — съвсем не е толкова малко, има хора, които са известни само затова, че носят някакво си име. А тук може да добавим, че Съчов се наричаше Игор и с оглед на това, че беше над тридесетте, би било уместно да го наричаме Игор Александрович, макар че средствата за информация, радиото и телевизията заедно с бързите на думи журналисти предпочитат да наричат мъжете на неговата възраст с обединяващото прозвище „момчета“ — например: „Нашите момчета през втория тайм показаха…“ и така нататък. Игор Александрович Съчов, тридесет и няколко годишен, едно от нашите „момчета“ — а какво по-нататък? Той е избран да бъде герой — но за какво, с какво е знаменит, с какво се отличава от другите, с какво ще послужи за пример? Кой ще приеме за идеал живота му, какво всъщност има в него?…