Една година, че и още една, лято и зима, пролет и есен, север и северозапад, вологодски, костромски, карелски гори, архангелски блата. Трасета, площадки, мостови прелези. Бодлива хвойна, ароматна зеленина на брези, гумени ботуши до бедрата, подбити крака, триножник с теодолит, бръснене със студена вода, дни и месеци, месеци и дни, километри и стотици километри; Съчов — началник на проучвателен отряд; Съчов — помощник-началник на проучвателна група. Тяхната група е най-добра в института — постоянни работници, гарантирана дългосрочност на изпълнение на задачите, пътища, пътища, пътища… „А какво ще стане по-нататък — запита се той веднъж, — по-нататък?“ Той лежеше върху печката на овча кожа, очите му примижаваха, на двора задуха вятър, сухи снежинки се плъзгаха по застиналата земя. Катя, дъщерята на хазайката, седеше долу — до масата. Катя беше на шестнайсет години, учеше уроците си, къщата беше разтребена, малката й сестричка, успокоена, спеше. Катя седеше над тетрадката, прехапала малката си пълна устна, гърдите й бяха леко закръглени под тънкия пуловер. От мястото си Съчов виждаше малко красиво ухо. Катя беше много хубава. Съчов много й харесваше. Тя не можеше да се съсредоточи, лицето й гореше. „Какво по-нататък?“ — се питаше Съчов. Трябва да се прави нещо. Той чувствуваше, че тази работа го поглъща, тази работа нямаше да свърши, беше безкрайна, страната беше огромна, пътищата — малко, строителството вървеше бавно, работата щеше да стигне до края на живота му. Неговият живот ли беше това? На него ли беше отредена тази участ? Беше подходящ за този живот, но беше ли този живот подходящ за него? Вече беше почнал да отвиква от четенето, книгата не се задържаше в ръцете му след десетчасовите преходи, залови себе си, че започва да загрубява. Навярно това съвсем не беше страшно: той възмъжаваше, вършеше тежка мъжка работа, работата го каляваше, може би всичко вървеше така, както трябва, може би съмненията му са неоснователни и напразни. Напълно беше възможно да не се случи нищо ужасно, възможно е всичко да върви по предварително начертан път. Не е изключено именно на този път да го чака и неговото щастие: на следната година трябваше да му дадат самостоятелна група. Той би станал най-младият началник на група в института, би получил пълна самостоятелност, а има ли нещо по-хубаво от самостоятелността? Може би, мислеше си той, излегнат в приятна отмала, може би съдбата му е тук, до него, може би тя се нарича Катя, красивата Катя. Той си представя как ще станат мъж и жена, представя си нейното пропито от младост тяло и загрубелите й изпръхнали ръце. Вече се усещаше в нея ласкавост и нежност; от нея никога не би се разочаровал. Няма по-верни жени от тия тихи крайморки. За проучвателя това не е маловажно. Значи, ще бъде Катя… Катя. Значи, това ще бъде Катя. Определен е неговият път, ще си народят дузина деца, Катя ще прави пирог с морошки2 — къде ще намери тя морошки в града? Той ще потегля с експедицията, ще тръгва и ще се връща. Той ще бъде добър съпруг и добър началник на група; последното можеше да твърди напълно определено — това би било неговият връх. Той би останал вечен началник на група на тридесет, на четиридесет и на петдесет години. В проучвателните групи не може да стане нищо друго, защото началникът на група е подобен на господа-бога, който е началото и краят на всичко.