Радослав Филипов
Доказателства за третия взрив
I.
Съвсем доскоро Ямамото нямаше никакви врагове, а само стара мания от младежките години: беше си внушил, че през август 1945 била хвърлена и трета атомна бомба над Япония. Разбира се, до психиатри не се стигна, но близките и приятелите му често се тревожеха за състоянието му.
Една негова снимчица от ония години беше запечатала напрегнат поглед, измъченото лице на юноша с неизбежните очила на жадни за четене хора. Това момче оцеля там, където атомната коса посече хиляди кълнове живот, не по-лоши от неговия. Спаси го детелина, носеща щастие, с четири листенца, изсъхнала между поомачканите страници на личната му карта. Тя го изведе от Хирошима броени часове преди избухването на първата атомна бомба. Така крехкият детелинов щит го опази от проникващата радиация, от хилядите градуси нажежаване, от тласъка на ударната вълна. Тревичката му бе подарена от девойка, която сигурно щеше да му стане жена. Ако не беше загинала в Нагасаки три дни по-късно през тоя хубав август, когато топлината на лятото там в един миг се оказа нищожна пред силата и величието на втория ядрен взрив. А третият атомен взрив прогори синьото небе над… Токио! Само той се досети за това. И още тогава започна да събира доказателства.
Но годините затваряха кръговете си като дървета в растеж. Дънерът на живота му наедряваше, без да даде плод — нито една веществена прашинка не доказа бълнуването на безумеца за атомен удар над Токио. Смееха му се, че започна да вярва в сънища, да събира старинни легенди и предания за необикновени съдби на хора, отдавна превърнали се в прах, и да изслушва с ококорени очи необясними за науката случки, от които лъхаше мистична студенина, като от широко отворила завесите си неотоплявана сцена. Остана неженен след смъртта на Хоа в Нагасаки и не можеше да си прости нехайството, че загуби някъде детелинката неизвестно кога.
Беше светъл, опрощаващ чуждото щастие ден, с гальовен вятър над почти притихналите топли оризища, когато дойде първото предупреждение. Някой беше пъхнал в пощенската му кутия писмо без подпис. Такава висококачествена хартия Ямамото досега не беше държал в ръцете си. Зачете с недоумение: „Господинът се интересува от трети ядрен взрив над Токио през 1945 година. Ако продължавате да се ровите в работата на другите, за голямо наше съжаление никак не можем да гарантираме по-голяма продължителност на Вашия живот. Съветваме ви по-често да прекарвате на чист въздух — в гробищата, там мислите се избистрят и извисяват, разхождайте се, четете надгробните надписи. Това укрепва ума, вкусът към живота се изостря — колко секунди има в един човешки живот? След прочитане унищожете листа, достатъчно е да го потопите във вода.“
Господинът обаче направи точно обратното — постави листа между две парчета попивателна хартия в стоманения сейф. Най-после някакво доказателство… След ден и половина отвори внимателно сейфа и намери вътре само попивателната. Доказателството се беше разлетяло на частици, невидими с просто око, и от анонимното заплашване не беше останала дори следа.
Второто предупреждение не закъсня, но тонът бе леко променен:
„Ние внимателно следим всяка Ваша стъпка, господин Ямамото. За съжаление тежко е да се наблюдава истински учен като Вас как крачи в погрешна насока, безмилостно рискувайки целостта на тялото си и психическото си здраве. Крачките Ви са пътечка към психиатрията. Не се ли запитахте някога, ако имаше трета атомна бомба, взела живота на около 400 хиляди жители на Токио, защо след войната всички тези граждани останаха живи?! Схващате логическото противоречие, нали? Зададохте ли си въпроса, защо нищо не споменава историята за такъв измислен от Вас взрив? Щеше ли тя да отмине събитието, ако действително се е случило? И накрая, защо историческата наука съобщава само за две атомни избухвания — над Хирошима и Нагасаки, без да се брои експерименталният ядрен взрив в пустинята на Ню Мексико през юли 1945 година? Но да приключим с въпросите. За всеки здрав разум Вашата грешка е очевидна: атомната бомба не е кибритена клечица, пламъкът й не може да се скрие в шепа. Последиците щяха да бъдат забелязани, а последици няма. Предлагаме Ви да насочите мисълта си другаде, там, където би била по-полезна за всички.“
Накрая неизвестният подател съветваше и това писмо да бъде унищожено по същия начин като първото.
Естествено истинският учен и с него постъпи, както с първото, само че взе допълнителни предпазни мерки: фотографира го с най-голямо старание. Грижливостта му бе възнаградена многократно — останаха му само фотокопията. По странен начин писмото изчезна от масата, докато си наливаше чашка чай, отклонил погледа си от него.