Трето предупреждение нямаше. Вместо него — едно обикновено обаждане по телефона, говореше някакъв глух и леко насмешлив глас.
— Господин Ямамото? — тихо попита гласът.
— Да, моля.
— Вие се интересувахте от някакъв трети взрив, добре разбирате за какво се отнася, нали?…
Не можа да отговори. Дишането му замря. С прибързан жест натисна копчето за запис, усещаше се наелектризиран, как дрехите му пукат, а косата му се изправя.
— Ало, чувате ли ме и не правете глупости — нехайно се осведоми гласът. — Щом се свечери, елате в пагодата край К…, бъдете сам и носете със себе си бронзовия Буда, антична изработка, която е в гостната Ви. Тая излишна статуетка почти не Ви трябва! В замяна ще получите много по-ценни неща.
— Само аз знам дали ми е излишна статуетката… — промърмори Ямамото. — Сигурно не знаете истинската й цена!
— Срещу това парче бронз — гласът стана енергичен и искрено възмутен — ще получите дневника на пилота, хвърлил третата бомба! Няколко странички твърде съдържателен текст за прелестите на токийското небе, възприети от борда на бомбардировач Б-29!
— Само това ли?
— Е, ако сте по-сантиментален, може и парче коприна от хвърчило, излетяло в покрайнините на Токио, когато бомбата е овъглявала живо месо. Имам в мен и шуплеста сгурия от централната улица — може би плочка от покрив, тухличка или някакво стопено набързо стъкло, оронило се в пръстта! Разполагам с обгоряла човешка кост, един рентгено-структурен анализ ще потвърди автентичността й! И най-важното — снимки на Токио и близката околност. Ясно личи атомната гъба, която няма двойник.
— Ако са истински… тези реликви… откъде сте ги…
— Нищо не рискувам, затова ще ви кажа. Изнесени са били от американски туристи като сувенири. След това някой ги е събрал или по-точно иззел от тях, ако щете, дори конфискувал. Пренесени са били някъде, където съществуването им няма да попречи на никого. И ето, представете си, че от това скривалище или музей някой друг, например аз, същество не толкова добросъвестно, е изнесъл една нищожно малка част от доказателствата просто за да зарадва такъв любител и ентусиаст като вас! Представихте ли си?
— Мъча се да си представя, но не мога — гузно излъга Ямамото, защото вече си представяше как взема тези свещени отломки, останали от третото ядрено безумство, как ги носи в Института за проверка, как…
Какво щеше да докаже с тях? Това ли, че Токио е бил бомбардиран с атомна бомба, без никой да разбере, без нито една жертва и без да бъде съборена дори една тухла? Очевидно не. Налагаше се толкова ясен и прост обратен извод, разтърсил го като удар на електрически ток, когато за пръв път докосна съзнанието му: някаква свръхсила за миг, за милиардна част от секундата, за безкрайно малка част от времето бе угасила ядрената светкавица, бе откъснала отровната ядрена гъба, бе върнала обратно пушеците и пламъците в стоманения контейнер на бомбата, бе възвърнала живота на унищожените, изпепелените, изпарилите се човешки тела, бе угасила хилядите градуси, а тухлите и мазилката — запратила обратно по местата им в непокътнатите сгради.
Времето — зъл, дрипав скитник, с боси напукани пети, за миг преди Токийския ядрен взрив се беше намерило на кръстопът. После отмъстителна гримаса бе сгърчила потното му мръсно лице, бе оголила жълтите му кучешки зъби. Размахало оръфаната си от пътищата бамбукова тояга, жалкото същество бе помъкнало дрипите си — остатъци от военна униформа, нататък, където третият взрив уж щеше да сложи края на тази и всички бъдещи войни. Ядрената бомба над Токио избухна! Времето, позашеметено, пристъпи още няколко крачки слепешком. Беше благодатен сезон за бране на чудесни атомни гъби! Никнеха на най-неочаквани места — във въздуха, под земята като трюфели, над океаните! И после неочаквано пътят свършваше в една гореща, бушуваща яма, в която съскаха змии и дращеха с нокти дракони. От нея се носеше миризма на изгорели и разкапани трупове. Преди земното време да успее да се сгромоляса в ямата, някой с ритници го събори, разтърси го с юмручни удари и с груби тласъци го върна обратно в точката преди кръстопътя.
… Времето пристъпи колебливо няколко крачки по другия път и бомбата над Токио не избухна… Какво го очакваше по новия друм — изворче с лековита вода, за да си измие лицето, сладката зрелост на мира? Забравило боя, лицето на Времето се поусмихна многозначително…
Такъв някакъв сън се беше явил на Ямамото преди много години. Странното беше, че на произволни интервали от време сънят се повтаряше точно същият, като филмово копие.