— Още ли не сте се досетили? — въздъхна старецът. — Вие бяхте една от хилядите жертви на третия взрив!
За втори път тоя ден Ямамото почувствува, че полудява, но устоя на силното вълнение.
— Личната ви карта намерихме в Токио в трупа на облъчен от радиацията крадец, впрочем една съвсем невинна кражба. Встрани от епицентъра на взрива. Направи ни впечатление детелината с четири листенца, която явно не беше донесла щастие нито на вас, нито на другия… После бе взето решението за корекция само на третия взрив, а разбрахте вече, че е коригиран и вторият. Как мислите, а какво би станало, ако направим корекция и на първия? И на оня, нулевия опит — в пустинята на Ню Мексико? Изобщо в историята да няма ядрени взривове? Атомът — само в мирни орбити. Дали си заслужава?
— А как… практически може — заекна Ямамото.
— Може! — намръщи се Йошикава. — Нужно е само някой от атомните физици в мига преди създаването на бомбата да се повози с автомобил след поглъщането на умопомрачителна доза уиски: блъскането в колонка за бензин е неизбежно. Някой, например Сцилард, Ферми, Опенхаймер… Или всичките! Бащите на атомната бомба… Но има само едно неудобство…
— Какво? — осмели се да попита възкръсналият.
— Там още спорят дали това е етично — да се коригира историята за сметка на дори един-единствен човешки живот…