Ами докладът на малцинството? Какво е станало с информацията, постъпила от третия мутант? Очевидно неговото „особено мнение“ не е било отчетено…
Той погледна часовника си и видя, че вече минава полунощ. Пейдж отдавна си е заминал и няма да се върне в „маймунарника“ до сутринта. Шансът беше малък, но си струваше да опита. Може би Пейдж ще се съгласи да прикрие бившия си началник… Ако откаже, всичко е свършено.
Само докладът на третия мутант можеше да оневини бившия комисар на полицията Андертън.
6
Между дванайсет и един на улиците на Ню-Йорк винаги е пълно с хора. Най-обърканото и суетливо време, затова Андертън го избра за обаждането в полицейското управление. Той набра номера от телефонна будка в пълна с купувачи супердрогерия, специално използвайки аудио-, а не видеолиния. Независимо от торбестите износени дрехи и двудневната брада, някой можеше да разпознае бившия комисар.
Гласът на момичето от комутатора му беше непознат. Андертън побърза да й издиктува вътрешния номер на Пейдж. Ако Уитлър вече е започнал да заменя персонала със свои хора, беше много вероятно да му вдигне някой непознат.
— Слушам — чу се от слушалката недоволният глас на Пейдж. Андертън бързо се огледа и видя, че никой не му обръща внимание. Купувачите разглеждаха рафтовете със стоки, а продавачите си вършеха работата.
— Можеш ли да поговориш с мен, Уоли? Да не си твърде зает?
Мълчанието от другата страна на линията се проточи. Андертън отчетливо си представи мекото, безволево лице на Пейдж, принуден да решава дали си струва да говори с престъпник, или не. Най-накрая Пейдж каза със заекване:
— Ти… защо звъниш тук?
— Някоя нова ли е на комутатора? Не разпознах гласа — поинтересува се Андертън, без да отговори на въпроса.
— Нова-новеничка. Тук има големи промени…
— Да, чух за това. А как, хм, как са твоите работи, Уоли?
— Почакай…
В слушалката се чуха приглушени стъпки, после — звук от затваряща се врата. След това Пейдж се върна и каза:
— Сега можем да поговорим по-спокойно.
— Колко по-спокойно?
— Не много. Къде си?
— Ами разхождам се в Централния парк — отговори Андертън. — Събирам тен.
Доколкото можеше да предположи, Пейдж беше отишъл да се увери, че системата за проследяване на входящите обаждания е включена. Може би оперативната група вече излиташе. Но все пак Андертън нямаше друг избор.
— Вече имам нова професия — съобщи той на Пейдж. — Аз съм електротехник!
— О-о… Ъ-ъ… — успя само да каже шашардисания Пейдж.
— И си помислих, че може да имате работа за мен? Ако не е трудно да се уреди, с удоволствие бих наминал, за да проверя базовото ви компютърно оборудване. И особено банките данни и аналитичните блокове на „маймунарника“. Какво ще кажеш, Уоли?
След кратка пауза Пейдж каза:
— Всъщност… да, може да се уреди. Ако наистина е толкова важно.
— Много е важно — увери го Андертън. — Кога ще ти е удобно?
— Ами… Днес извиках техници за проверка на вътрешните линии… новият комисар иска тази система да работи като часовник… Добре, можеш да дойдеш след техниците.
— Отлично, точно така ще направя. Кога?
— Да кажем, в четири. Вход Б, шесто ниво, а там… там ще те посрещна.
— Страхотно — прочувствено каза Андертън и след секунда добави, преди да затвори линията: — Искрено се надявам, Уоли, да запазиш работата си до четири часа.
Той моментално напусна телефонната кабина и след няколко секунди потъна в тълпата с посетители, наводнили най-близкото кафене. Тук със сигурност нямаше да го познаят. Пред него стояха три часа и половина очакване. И това се оказаха най-дългите часове в живота му; те се точеха цяла вечност, докато най-накрая Андертън се срещна с Уоли Пейдж на уговореното място.
— Съвсем ли си се побъркал? — изсъска срещу него пребледнелият до синьо Пейдж. — За какъв дявол си решил да се върнеш?
— Успокой се, идвам само за малко.
В блока на „маймунарника“ Андертън внимателно огледа всяко ъгълче, методично отваряйки вратите една след друга.
— Не пускай никого тук — каза той на Пейдж. — Няма да имам друга възможност.
— Трябваше да се пенсионираш, докато беше на върха! — Уоли се влачеше след него, поразен от остър пристъп на съчувствие. — А сега този Уитлър вдигна такъв шум… Такава кампания разгърна… Всички жадуват кръвта ти, всички!
Без да го слуша, Андертън отвори главната контролна банка данни на аналитичната секция и посочи към мутантите.
— Кой от тях е дал „особеното мнение“?