— Не питай мен! Аз изчезвам.
Стигайки до вратата, Пейдж все пак се обърна, посочи мълчаливо към средния мутант и излезе, затваряйки безшумно вратата след себе си и оставяйки Андертън да се занимава сам.
Значи средният? Той добре познаваше този ясновидец. Малката сгърчена фигура, погребана под проводници и релета, седеше тук вече петнайсет години. Казваше се Джери, беше на двайсет и четири и дори не повдигна глава, когато Андертън се приближи към него. Празните мътни очи бяха слепи за физическата реалност на този свят, но виждаха светове, които още не съществуваха и, може би, никога нямаше да съществуват.
Отначало бебето беше диагностицирано като идиот от хидроцефаличен тип, но когато навърши шест години, психолозите, които провеждаха задължителните тестове, откриха у Джери таланта на ясновидец, погребан в дълбините на осакатения му мозък. Момчето беше изпратено в специално правителствено училище и когато навърши девет години латентните му способности бяха развити чрез упорити тренировки до полезно за обществото ниво. Но Джери си остана идиот, защото свръхразвитата дарба изцяло погълна и разтвори в себе си неговата зачатъчна личност.
Андертън клекна и се зае да разглобява щитовете, които пазеха ролките с ленти, съхранявани в аналитичната машина. Проследявайки схемите в обратен ред, от крайните интегриращи компоненти до индивидуалното оборудване, включено към мутанта, той определи къде се намира личната банка с данни на Джери.
След още няколко минути той извади с треперещи пръсти две половинчасови ролки с лента: това бяха записите на наскоро отхвърлената информация, получена от Джери, несъвпадаща с доклада на мнозинството. Консултирайки се със списъка линейни кодове, Андертън най-накрая откри сегмента от звукозаписа, имащ непосредствено отношение към неговата проклета инфокарта.
Затаявайки дъх, той зареди лентата в най-близкия четящ скенер, програмира го за необходимия му сегмент, натисна копчето за възпроизвеждане и започна да слуша. На Андертън му бяха достатъчни само няколко секунди: още от първото изречение в доклада му стана ясно какво е станало… Той получи онова, което търсеше, повече нищо не му трябваше.
Видението на Джери се оказа извън фаза. Дарът на ясновидството по принцип е неустойчив, затова Джери е изследвал малко по-различна версия на бъдещето, отличаваща се от версиите на другите двама мутанти. За него информацията, че комисарят ще извърши убийство, беше част от изходните му данни. Това твърдение и реакцията на Андертън към него представляваше същността на „особеното мнение“.
Очевидно докладът на Джери напълно отменяше доклада на мнозинството: след като е научил, че му предстои да извърши убийство, Андертън е направил всичко възможно това да не стане. Знанието за бъдещото убийство беше предотвратило самото убийство! Профилактиката се състоеше просто в предупреждаването на потенциалния престъпник и това беше достатъчно, за да се създаде нова версия на бъдещето. Само че докладът на Джери, при превес на два гласа срещу един, автоматично беше признат за погрешен…
Треперейки от нетърпение, Андертън превъртя лентата назад, направи си копие от доклада и върна оригинала на мястото му. Сега той държеше в ръцете си несъмнено доказателство за невинността си. Трябваше спешно да покаже това копие на Уитлър, за да може той официално да обяви обвинителната инфокарта за недействителна…
В този момент Андертън се порази от собствената си наивност. Уитлър, разбира се, е видял тази лента, което не му е попречило да си присвои длъжността комисар на полицията и да пусне оперативната група по следите на Андертън. Уитлър не смяташе да отстъпва, а дали Андертън е виновен, или не — това изобщо не го интересуваше.
Какво да прави сега? Към кого да се обърне за помощ?
— Боже, какъв си идиот все пак! — чу се зад него развълнуван женски глас.
Той бързо се обърна: до вратата, в своята безупречна полицейска униформа, стоеше жена му и го гледаше ужасено.
— Не се притеснявай, — каза той, показвайки й ролката с лентата, — вече си тръгвам.
Устните й трепнаха, лицето й се изкриви и Лиза отчаяно се хвърли към него.
— Пейдж ми каза че си тук, но не му повярвах! Той не е трябвало да те пуска тук. Той просто не разбира какъв си!
— И какъв съм? — саркастично попита Андертън. — Прослушай този запис и тогава ще разбереш.
— Не искам да слушам никакви записи! Искам само да се махнеш оттук! Ед Уитлър знае, че има някой в „маймунарника“. Пейдж се опитва да го задържи, но… — Лиза замълча и се вслуша в звуците зад вратата. — Той вече е тук! И заключените врати няма да го спрат.