— Нима не си способна да повлияеш на Уитлър? Опитай да пофлиртуваш с него, може и да забрави за мен.
Лиза погледна мъжа си с горчив упрек.
— На покрива има полицейска „лодка“. Ако искаш да избягаш… — Гласът й трепна и Лиза замълча. А после каза сухо: — Излитам след минута. Ако искаш, ще те взема с мен.
— Искам — кимна Андертън.
В края на краищата, нямаше избор. Той получи доказателство за невинността си, да, но не беше подготвил план за спешно оттегляне при нужда. Затова Андертън с готовност последва стройната фигура на жена си, която го изведе от „маймунарника“ през аварийния изход и лошо осветения коридор, предназначен за доставка на товари. Токчетата й глухо почукваха в полутъмното безлюдно помещение.
— Това е много бърза „лодка“ — каза Лиза, обръщайки се в движение към него. — Заредена е по пълна програма и е готова за полет. Тъкмо възнамерявах да инспектирам оперативната група.
7
Докато управляваше високоскоростната „лодка“ на полицейското управление, Андертън накратко разказа на жена си доклада на Джери, записан на копираната от него лента. Лиза го изслуша мълчаливо, с напрегнато лице. Ръцете й стояха отпуснати в скута, тя ту свиваше, ту отпускаше нервно сплетените си пръсти.
Под тях, като релефна карта, преминаваше селска местност, пострадала от войната. Безлюдните региони, намиращи се между градовете, бяха изпъстрени с кратери, останали от авиационните бомби, и хълмчета руини, останали от големите ферми и малки промишлени предприятия.
— Иска ми се да разбера — каза Лиза, когато Андертън млъкна, — колко пъти вече се е случвало подобно нещо.
— „Особено мнение“? Много пъти.
— Не, имам предвид, когато един от мутантите не е във фаза. Когато третия мутант използва докладите на останалите, за да опровергае предишните им предсказания. — Очите й немигащо гледаха напред, много тъмни и сериозни. — Може би половината от онези, които сме изпратили в лагера, са невинни?
— Не — уверено каза Андертън, макар че и той беше започнал да се съмнява. — Само аз имах възможността да видя своята инфокарта преди на делото да се даде ход. Ето защо моето бъдеще се промени.
— Но, — направи нетърпелив жест жена му, — ако предварително предупреждавахме заподозряните… Може би тези хора също щяха да премислят.
— Не бива, рискът е твърде голям — възрази Андертън.
Лиза рязко се разсмя.
— Рискът или шансът? Плаши те неизвестността? А защо тогава ни са тези ясновидци?
Андертън се намръщи и се престори, че е много зает с управлението.
— И все пак моят случай е уникален — инатливо каза той след няколко минути. — Само че сега имаме по-важен проблем от теоретичните аспекти на предпрестъпността, които ще обсъдим по-късно. Трябва да предам тази лента на един човек, преди твоя умен и пъргав приятел да се досети да унищожи оригинала.
— Искаш да я дадеш на Каплан?
— А на кого другиго? — Андертън потупа ролката, лежаща на седалката между него и жена му. — Предполагам, че старецът ще се заинтересува от доказателството, че скъпоценният му живот е в пълна безопасност.
Лиза нервно порови из чантичката си и извади цигара.
— И ти разчиташ на това, че Каплан ще ти помогне?
— Кой знае? Но искам да имам поне някакъв шанс.
— Между другото, как успя така бързо да излезеш в нелегалност? Радикалното изменение на личността е сложна процедура.
— Парите могат всичко — отвърна уклончиво Андертън.
— Сигурно Каплан ще може да те защити — отбеляза Лиза, палейки цигарата си. — Той е много влиятелна личност.
— Мислех, че е просто генерал от запаса.
— От официална гледна точка си прав, но Уитлър има подробно досие за Каплан. Знаеш ли, че нашият престарял запасняк е шеф на доста странна организация на ветерани? На практика това е таен клуб с ограничено членство. Само висшите офицери, международния елит на фронтоваците и от едната, и от другата страна. Тук, в Ню-Йорк, този елитен клуб притежава разкошен дворец, издава три луксозни списания и неговите членове се появяват доста често по телевизията. По най-скромни сметки това струва на Каплан и неговите ветерани цяло състояние.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Искам само да помислиш малко. Мен ме убеди в невинността си… Тоест, в това, че не възнамеряваш да убиваш никого. Но сега трябва да разбереш, че инфокартата ти, базирана върху доклада на мнозинството, изобщо не е била фалшива. Никой не я е подхвърлял. Ед Уитлър няма нищо общо с нея. Няма никакъв заговор и никога не е имало. Ако приемаш „особеното мнение“, трябва да се примириш и с мнението на мнозинството.
— Изглежда, че си права — неохотно призна Андертън.