— Вече го знам — кротко кимна Андертън. — Слушай, Уитлър, можеш ли да ни ескортираш? Ей богу, по обратния път може да ни потрябва защита.
— По обратния път? — не вярвайки на ушите си, избърбори Ед Уитлър. — Искаш да кажеш… че се предаваш?
— Предавам се — кимна Андертън и бързо добави: — Ед, трябва да свършиш още нещо! Незабавно запечатай „маймунарника“, чуваш ли? Не пускай никого там, дори Пейдж. И особено — никого от военните!
— Каплан… — произнесе миниатюрното изображение на Уитлър.
— Какво „Каплан“?
— Той беше в „маймунарника“ и… Току-що си замина.
На Андертън му се стори, че сърцето му ще спре.
— Какво е правил там?
— Събираше информация. Копира данните за теб от всички ясновидци. Каплан настояваше, че това е необходимо за неговата безопасност.
— Значи вече е късно. Той е получил всичко, което е искал.
Разтревоженият Уитлър почти изкрещя:
— За какво говориш? Какво става всъщност?
— Ще ти обясня всичко, когато се върна в кабинета си.
8
Ед Уитлър го чакаше на покрива на сградата. Веднага щом малкото корабче се спусна на предишното си място, бойните кораби от ескорта синхронно обърнаха плавниците си, бързо завиха и отлетяха. Андертън веднага излезе от лодката.
— Получи каквото искаше — каза той на Уитлър. — Сега можеш да ме арестуваш и да ме изпратиш в лагера, но се страхувам, че това няма да е достатъчно.
Изглеждаше, че на новия комисар бяха пребледнели дори предизвикателно сините му очи.
— Не те разбирам…
— Това е изцяло моя вина. Изобщо не трябваше да напускам тази сграда. Къде е Уоли Пейдж?
— Вече го обезвредихме — припряно отвърна Уитлър. — Пейдж вече не може да ни попречи.
Андертън се намръщи.
— Арестували сте Уоли? Сигурно не за това, за което трябва. Няма нищо престъпно в това, че Пейдж ме е пуснал в „маймунарника“. Но виж, да предава секретна информация на външни лица — това е съвсем друго нещо. Момче, под носа ти е действал военен шпионин! Е, добре де, ако трябва да сме честни — под моя нос.
— Вече оттеглих заповедта за ареста ти. Сега всички оперативни групи търсят Каплан.
— И какво са открили?
— Каплан е заминал оттук с военен камион. Проследихме го до военното градче, но не успяхме да хванем Каплан… Шапкарите веднага изкараха зад вратата един свръхтежък R-3 и блокираха единствения вход към базата. За да преместим този танк, ще ни трябва поне гражданска война! А Каплан си седи спокойно в казармата.
Бавно, неуверено, Лиза най-накрая се измъкна от „лодката“. Тя все още беше твърде бледа, а на гърлото й се образуваше огромна отвратителна синина.
— Какво е станало? — разтревожи се Уитлър и в този момент съзря неподвижните крака на Флеминг, който продължаваше да лежи в безсъзнание. — Надявам се, вече не смяташ, че аз съм организирал това? — каза той на Андертън, усмихвайки се криво.
— Не, не смятам.
— И повече не смяташ, че аз… — Уитлър се намръщи гнусливо, — искам да заема поста на комисаря?
— Разбира се, че искаш! А пък аз искам да запазя мястото за себе си. Но не прилича на заговор.
— Защо смяташ, че си се предал твърде късно? Сега ще те изпратим в лагера за седмица, и през това време с Каплан няма да се случи нищо.
— Разбира се, че нищо няма да му се случи, проблемът не е в това. Сега той може да докаже, че би бил жив и здрав дори и да не бях арестуван. Каплан е получил информация, опровергаваща доклада на мнозинството и сега възнамерява да разруши цялата система на препрестъпността. Той вече победи! И, естествено, армията ще се възползва от победата му.
— Защо военните ще искат това?
— Те загубиха влиянието след англо-китайската война. Вече не е като в добрите стари времена на ОАЗА, когато управляваха навсякъде: политиката, икономиката, гражданското общество! Те заседаваха в правителството и поддържаха тайни полицейски детективи…
— Като Флеминг — със слаб глас вметна Лиза.
— Именно. След войната Западният блок беше демилитаризиран, а Каплан и всичките му колеги вкупом бяха преведени в запаса. Дори му съчувствам, но това повече не може да продължава.
— И ти смяташ, че Каплан е победил? — навъси се Уитлър. — Нима не можем да направим нещо?
— Ние знаем, че не възнамерявам да го убивам. И Каплан го знае. Съдейки по всичко, той скоро ще се появи и ще ни предложи съмнителна сделка. Например, ние формално продължаваме да работим сякаш нищо не се е случвало, но правото на реални решения фактически отива към Сената. Ще ти хареса ли такова нещо?