— С доживотен затвор?
— Минимум. Но ако успееш ловко да изиграеш козовете си, доживотния затвор може да се замени с доживотно изгнание. На една от най-далечните планети-колонии.
— Наистина ли искаш да отлетиш от Земята?
— Не особено, но това е по-малката от двете злини — усмихна се Андертън. — И ти ще трябва да се постараеш, Ед Уитлър.
— Не разбирам по какъв начин ще можеш да убиеш Каплан?
Андертън пъхна ръка в джоба си и не без гордост показа на своя приемник страховитото армейско оръжие на Флеминг.
— Ще използвам ето това.
— И няма да те спрат?
— Разбира се, че не. Дори няма да им хрумне. Нали Каплан има сериозно доказателство, че съм променил смъртоносните си намерения.
— Но тогава излиза, че докладът на Джери е погрешен!
— Нищо подобно! Той е абсолютно верен, но това няма да ми попречи да убия Каплан.
9
Андертън никога не беше убивал. И дори не беше виждал да убиват някого. През последните трийсет години беше комисар в полицията, но убийството като реално престъпление вече не съществуваше. Това просто не се случваше. Сега Андертън седеше в полицейската кола, паркирана на половин пресечка от митинга и внимателно оглеждаше мощният армейски пистолет, получен от Флеминг. Пистолетът, доколкото можеше да установи, беше в пълна изправност.
Той не изпитваше нито съмнения, нито колебания. Той добре знаеше какво ще стане в следващият половин час. Андертън прибра пистолета, отвори вратата на колата и уморено излезе на улицата.
Никой не му обръщаше внимание. Множество хора се опитваха да се промушат напред, по-близо до сборището, за да могат да чуят нещо. По периметъра на площада, разчистен от тълпата, стояха хора в полева военна униформа, придружени от няколко танка и бронетранспортьори.
Войниците бяха приготвили за митинга метална естрада с тясна стълба. Зад естрадата се развяваше огромно знаме с емблемата на ОАЗА — символът на обединените сили, които спечелиха войната. Благодарение на странна корозия на историческата памет, Лигата на ветераните от ОАЗА обединяваше офицери от двете враждуващи страни. Но генералът винаги си оставаше генерал.
Първите редици на временните трибуни, сковани от полирани летви, се заемаха от висшето командване на ОАЗА; зад тях седяха запасните офицери с по-нисък ранг и така нататък. Весело се вееха разноцветните полкови знамена, украсени със златни и сребърни емблеми и гербове и всичко това ужасно приличаше на панаир.
На металната естрада, издигната над обикновените трибуни, се бяха разположили почетните представители на Лигата на ветераните; суровите им лица и вкаменените им пози издаваха напрегнато очакване. По ъглите на площада се гушеха почти незабележими полицейски патрули, които трябваше да се грижат за спазването на реда. Всъщност това бяха опитни наблюдатели, специализирани в събирането на информация. Ако редът на площада се нуждаеше от нечия поддръжка, то армията можеше сама да се справи с това.
Около линията на отцеплението се беше събрала плътна, глухо жужаща тълпа, която погълна Андертън когато той започна да си пробива път към трибуните. Над тълпата витаеше чувство на напрегнато очакване, сякаш тя усещаше, че тук непременно ще се случи нещо необичайно. Най-накрая той стигна до дървените редове, заобиколи ги и се доближи до групата високопоставени военни, стоящи горделиво на края на металната естрада.
Сред тях беше Каплан. Само че това беше генерал Каплан.
Очила без рамки, златен джобен часовник, сребърен бастун, консервативен делови костюм с жилетка — от всичко това не беше останала и следа. За такъв тържествен случай генералът беше извадил старата си униформа от нафталина. Изправен и строен, с неизтребима военна стойка, той стоеше в обкръжението на бившите си съратници от Генералния щаб. Той беше окичил всичките си ордени и медали, обул парадни лакирани обувки, запасал декоративния си позлатен кортик, надянал шикозната си генералска фуражка със златна кокарда и пластмасова козирка. Просто е удивително как се преобразява плешив възрастен мъж, след като облече униформа с позлатени генералски пагони и фуражка с кокарда и смъкната над челото козирка.
Забелязвайки Андертън, Каплан напусна групата си, спусна се по стълбата и се приближи към него. На подвижното му сухо лице се появи усмивка, показваща, че генерал Каплан много се радва да види комисаря от полицията.
— Каква изненада — каза той на Андертън, енергично стискайки ръката му. — Останах с впечатлението, че новият комисар вече ви е арестувал.
— Не, все още съм на свобода — просвети го Андертън, отвръщайки на генералското ръкостискане. — Комисар Уитлър най-накрая се запозна с нужния запис. — Той посочи пакета, който Каплан държеше в лявата си ръка и честно погледна генерала в очите.