Независимо от известната нервност, Каплан общо взето беше в прекрасно настроение.
— Това е велико събитие за армията — обяви той. — Мисля, че ще се зарадвате да научите, че възнамерявам да информирам обществото за несправедливите обвинения, повдигнати срещу вас.
— Радвам се — спокойно каза Андертън.
— Обвиниха ви незаконно и това е факт. — Каплан погледна изпитателно Андертън, опитвайки се да разбере какво знае и какво не. — Флеминг трябваше да ви запознае по-отблизо със ситуацията. Успя ли?
— В известна степен — да — кимна Андертън. — Смятате да оповестите доклада на малцинството, нали? Това ли е всичко, което имате?
— Също така смятам да го сравня с доклада на мнозинството. — Каплан даде знак на адютанта си и след секунда в ръцете му се появи кожено куфарче. — Всичко е тук, всички доказателства, които ще са ни нужни. Нали нямате нищо против да бъдете прецедент? Вашият случай ще стане символ на множеството несправедливи арести на невинни хора. — Генералът погледна ръчния си часовник. — Време е да започваме. Бихте ли желали да се присъедините към мен?
— Защо? — сви рамене Андертън.
Студено, но с някаква подтисната страст, генерал Каплан обясни:
— За да могат хората да видят живото доказателство. Вие и аз, обвиненият убиец и неговата жертва. И ние спокойно стоим един до друг, рамо до рамо. Нима може по-нагледно да се разобличи ужасната лъжа и безсрамните арести, които практикува нашата полиция?
— Съгласен съм — кимна Андертън. — Защо да чакаме?
Изглежда Каплан не беше готов за това. Той тръгна към платформата, поглеждайки подозрително Андертън и очевидно си задаваше въпроса защо все пак се появи тук и какво всъщност знае. Неувереността му нарасна, когато Андертън охотно се качи след него по стъпалата и намери празен стол по-близко до микрофона.
— Нали си давате сметка какво ще разкажа сега? — полугласно попита той, навеждайки се към Андертън. — Това ще предизвика всеобщо недоволство срещу системата на предпрестъпността. Най-вероятно сенатът напълно ще я унищожи.
— Разбирам всичко — потвърди Андертън и скръсти ръце пред гърдите си. — Действайте.
Тълпата веднага притихна, щом генерал Каплан извади някакви документи от куфарчето и започна да ги подрежда на масата до микрофона.
— Погледнете човека, който стои редом с мен — започна той с ясен, отлично школуван глас. — Всички го познавате. Сигурно сте учудени да го видите тук, тъй като неотдавна полицията го обяви за потенциален убиец.
Очите на тълпата се фокусираха върху Андертън. Всички зяпаха единствения потенциален убиец, който беше дал възможност на хората да го видят отблизо.
— Преди няколко часа, обаче, полицията оттегли заповедта за ареста му. Може би той се е предал доброволно? Не, той не се е предал, не са го хванали, но полицията вече не се интересува от него. Защото Джон Елисън Андертън не е виновен в никакво престъпление, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето. Той беше обвинен от системата за предпрестъпност, която изхождаше от грешни предпоставки… Тази машина на така нареченото правосъдие обрече много наши граждани на незаслужени страдания!
Очарованата тълпа местеше погледа си от Андертън към генерал Каплан и обратно. Всички добре знаеха как работи предпрестъпността.
— Човекът е арестуван и затворен зад решетките под предлог „профилактични мерки“. — Гласът на Каплан постепенно набираше сила. — Обвиняват го не в престъпление, което е извършил, а в това, че той уж възнамерява да го извърши! Полицията твърди, че ако този човек остане на свобода, то в близко време той със сигурност ще наруши закона… Само че никой не притежава точно знание за бъдещето. Всъщност веднага щом получим някакви данни от ясновидците, те самите моментално ги опровергават. Твърдението, че в бъдещето даден човек ще наруши закона, не е нищо друго, освен парадокс! Самият факт на извличането на информация от бъдещето за онова, което още не е станало, е още по-съмнителен. Във всеки от случаите докладите на тримата полицейски мутанти взаимно си противоречат. И ако нещастникът, обвинен в бъдещо престъпление не бъде арестуван, той въпреки това няма да извърши нищо…
Андертън слушаше Каплан с половин ухо, но тълпата буквално изпиваше думите му, затаявайки дъх. Генералът огласи доклада на малцинството и обясни какво всъщност означава той и как се е появил.
Андертън извади пистолета на Флеминг от джоба на палтото си и облегна въоръжената си ръка на дясното коляно. Генерал Каплан приключи с анализа на „особеното мнение“ на Джери и премина към материалите, получени от Дона и Майк.