— Но непременно ще направи! — с пламенна убеденост възрази Уитлър.
— За щастие, това не е вярно. Сега намираме престъпниците преди да успеят да нарушат закона. По този начин понятието „престъпление“ преминава в областта на метафизиката. Ние твърдим, че са виновни, а те винаги твърдят, че са невинни… И в известен смисъл те наистина са невинни.
Асансьорът спря и отвори врати към абсолютно сходен коридор, залят от жълта светлина.
— В нашето общество вече няма сериозни престъпления — продължи Андертън. — Но затова пък имаме предварителен арест, пълен с потенциални престъпници.
Вратите се отвориха. Те пристъпиха в светая светих на аналитичния отдел, заемащ цяло крило от зданието. В помещението, което изникна пред очите им, се издигаха впечатляващи купчини оборудване: това бяха приемници на данни, анализатори, компаратори и други компютърни механизми, които записваха, изучаваха и обработваха постъпващата информация. И някъде там, сред цялата тази машинария, седяха трима ясновидци, почти невидими от купчината проводници, които ги обгръщаха.
— Ето ги — сухо каза Андертън. — Какво мислите?
В полумрака седяха трима мърморещи, пускащи слюнка идиоти. Всяка неясна дума, излизаща от мокрите им устни, всяко неясно словосъчетание, дори случайните срички и безсмислени звуци — всичко това внимателно се записваше, анализираше, сравняваше се, разбиваше се на отделни морфеми, фонеми, дистинктивни признаци и отново се сглобяваше под формата на визуални символи, които се записваха на информационни карти, автоматично разпределяни според ключови думи и изрази.
Тези идиоти мърмореха целодневно, целогодишно, приковани с метални скоби към специални кресла с висока облегалка, включени с метални клеми към разноцветни проводници. Всичките им физиологични нужди се удовлетворяваха от апаратите, а други нужди просто нямаха. Те мърмореха или дремеха, те не живееха, а вегетираха, разумът им беше празен и заблуден, блуждаейки непрекъснато в сенките.
Но това не бяха сенки на днешния ден… Тримата мърморещи изроди с огромни глави и атрофирани тела интуитивно съзерцаваха бъдещето и цялата техника на аналитичния отдел беше предназначена да разшифрова неясните им предсказания. Докато умствено изостаналите ясновидци бърбореха, заекваха и стенеха, машините улавяха и записваха всяка думичка.
От лицето на Уитлър за пръв път изчезна израза на безгрижна самоувереност и се появи болезнено объркване. Това беше гърмяща смес от срам и морален шок.
— Не е много приятно зрелище — бавно проговори той. — Дори не си представях, че са толкова… — тук Уитлър се поколеба, търсейки подходящия израз, — е, че са толкова ужасно уродливи.
— О, да, те са уродливи и сакати — съгласи се Андертън. — И особено жената… ето я, Дона. Тя е на четиридесет и пет, но изглежда като десетгодишна. Ясновидският талант поглъща всичко останало, защото участъкът от мозъка, който отговаря за еспер-способностите2, нарушава баланса на фронталната част на мозъчната кора. Но какво ни интересува това? Ние се нуждаем от пророчества и получаваме от тях това, което ни трябва. Самите те не знаят какво говорят, затова пък ние ги разбираме.
Потиснатият Уитлър се приближи до една от купчините и взе пачка инфокарти.
— Всички тези имена са постъпили току-що?
— Очевидно. Още не съм ги прегледал — раздразнено каза Андертън, отнемайки му пачката. Уитлър продължаваше да стои и очаровано да гледа машината. Най-накрая в празния контейнер се появи нова карта. После още една, и още една. После се изсипа цял поток, карта след карта.
— Колко надалеч могат да гледат?
— Виденията им са доста ограничени — продължи обясненията си Андертън. — Само седмица-две напред. При това голяма част от информацията не се отнася за нашия участък. Ние я предаваме по назначение, а другите отдели, от своя страна, предават информация на нас. Всяко уважаващо себе си управление има свое мазе с маймунки.
— Маймунки? — Уитлър го погледна почти изплашено. — А, разбрах… Нищо не виждам, нищо не чувам и така нататък? Много смешно.
— Напълно сериозен съм. — Андертън автоматично пое поредната купчина инфокарти, която се беше натрупала, докато говореха. — А сега — за постъпилите тук имена… Част от тях ще бъдат отхвърлени като безсмислени. Мнозинството от останалите ще са за дребни престъпления: кражби, укриване на данъци, изнудване и грабеж. С помощта на методиката за предпрестъпността ние съкратихме общото количество на престъпленията с 99,8 процента! Тежки престъпления — като убийство или държавна измяна, — се появяват много рядко… Малко хора ще се решат на това, ако всички знаят, че престъпникът ще бъде арестуван седмица преди да осъществи намеренията си.
2