Имаше малко под двайсет и четири часа, след което военните ще сравнят полицейските инфокарти с дубликатите си и ще открият разминаването. И тогава ще намерят във файловете си копието на картата, която той открадна. Наистина, открадна само едното копие, значи със същия успех можеше да я сложи направо на масата на Пейдж, та да я видят всички.
През прозореца се чу шум на мотори; полицейските патрули се отправяха в поредната обиколка. Колко време щеше да мине, преди една от тези машини да спре пред собствената му къща?
— Какво е станало, скъпи? — загрижено го попита Лиза. — Пребледнял си, сякаш си видял призрак.
— Всичко е наред — увери я Андертън.
В този момент Лиза най-накрая забеляза Ед Уитлър:
— Скъпи, това ли е новият, за когото ми говореше?
Комисарят уморено я представи на новия си колега; Лиза се усмихна очарователно на Уитлър. Дали си обмениха разбиращи погледи? Андертън не забеляза. Господи, вече започваше да подозира всички! Не само младата си жена и новия колега, но и десетина стари приятели.
— От Ню Йорк ли сте? — попита Лиза.
— Не, роден съм в Чикаго и по-голямата част от живота си съм прекарал там — отвърна Уитлър. — А засега живея в хотел, в самия център на града… Един момент, тук някъде имам записано името му!
Докато Уитлър припряно ровеше из джобовете си, Лиза предложи:
— Искате ли да вечеряте с нас? След като ще работим заедно, защо да не се опознаем по-отблизо?
На Андертън направо му прилоша. Дали жена му случайно беше толкова дружелюбна към новака, или беше нарочно? Във всеки случай Уитлър щеше да приеме поканата за вечеря и това щеше да е удобен повод внимателно да огледа домът им. Сериозно разтревожен, той импулсивно се обърна и тръгна към вратата.
— Къде отиваш, скъпи? — учуди се Лиза.
— Обратно в „маймунарника“ — изръмжа той. — Трябва да проверя една информация, преди да е попаднала пред очите на военните.
Той изскочи в коридора преди жена му да успее да измисли сериозна причина, за да го задържи. Той бързо стигна до външната стълба и вече слизаше надолу, когато Лиза го догони задъхана.
— Какво ти става? — сърдито попита тя, държейки го здраво за лакътя и препречвайки пътя му. — Ти просто избяга! Днес се държиш много странно, всички го казват.
Тълпата ги обгръщаше от всички страни; обичайната предобедна тълпа. Без да обръща внимание на минаващите, Андертън рязко освободи лакътя си.
— Трябва да бягам, докато още не е късно.
— За какво говориш? Защо?
— Защото са ме натопили. Много хитро и ловко. Тази гадина Уитлър иска да получи мястото ми, а чрез него и Сенатът да увеличи контрола си.
В очите на Лиза проблясна истински ужас.
— Твоят асистент?! Но той изглежда толкова приятен мил млад човек…
— Аха, много мил и приятен. Като змия.
Сега в очите й изплува недоверие.
— Извинявай, но не ми се вярва да е така. Страхувам се, че си се преуморил… — Лиза неуверено се усмихна. — Помисли сам, защо му е на Ед Уитлър да те компрометира? И как би го направил, дори и да искаше? Но аз съм сигурна, че Ед никога…
— Ед?
— Нали така се казва?
В този момент Лиза се досети и пак се разсърди. Кафявите й очи светнаха с гневен, протестиращ огън.
— Значи вече подозираш всички, включително и мен? Смяташ, че по някакъв начин съм замесена в това?
Андертън се замисли и каза:
— Още не.
— Не е вярно! Точно така си мислиш. — Лиза се приближи към него и се вгледа в очите му. — Може би наистина трябва да заминеш за седмица-две, да си починеш. Държиш се като истински параноик. Около теб има заговор — как не! Поне имаш ли някакви доказателства?
Андертън извади от портфейла откраднатата карта и я подаде на жена си.
— Ето, виж.
Лиза погледна картичката, преглътна нервно и рязко пребледня.
— Целта е напълно очевидна — каза той на Лиза, опитвайки се да говори спокойно. — Това обвинение дава на Уитлър законната възможност да ме измести от поста, без да чака пенсионирането ми. Той прекрасно знае, че възнамерявах да поработя още няколко години!
— Но, скъпи…
— А когато ме премахнат, ще настъпи края на прословутата система на контрол. Агенцията по предпрестъпност ще загуби независимостта си. Сенатът ще контролира както нас, така и полицията… А после ще докопат и армията. Всичко е логично до безобразие! И, разбира се, аз ненавиждам този Ед Уитлър… И, разбира се, имам мотив за убийство. На кого ще му хареса, ако го изхвърлят на боклука и на мястото му седне млад кариерист?… Да, всичко е напълно вероятно и логично, само че нямам никакво намерение да убивам Ед Уитлър. Само че не мога да докажа нищо, затова какво друго мога да направя?