— Това ли е Андертън? — попита той мъжа с кафявия плащ с рязък, капризен глас. — Откъде го изкопахте?
— У тях, събираше си багажа. Точно както мислехме.
— Събирал си багажа… — Стопанинът на кабинета свали очилата си и внимателно ги прибра в калъфчето. — Слушайте, — грубовато подхвърли той към Андертън, — каква муха ви е влязла в главата? Сигурно сте се побъркали. Как може да искаш да убиеш човек, когото не си виждал никога през живота си?
Този старец, както най-накрая се досети комисарят, беше загадъчният Леополд Каплан.
— Не, първо аз ще ви попитам — бързо каза той на Каплан. — Имате ли представа какво направихте? Аз съм комисар от полицията и мога да ви затворя за двайсет години за отвличане!
Той можеше да добави още много, за да подсили впечатлението, но в този момент се досети нещо.
— Как разбрахте? — рязко попита той, неволно докосвайки джоба, в който стоеше сгънатата инфокарта. — До военната проверка има още…
— Успокойте се, вашите сътрудници нямат нищо общо — раздразнено го прекъсна Каплан. — А това, че никога не сте чували за мен, изобщо не ме учудва. Леополд Каплан, генерал от Обединената армия на Западния Алианс, излязъл в оставка веднага след англо-китайската война.
Сега събитията придобиваха определен смисъл. Андертън и преди предполагаше, че военните незабавно обработват постъпващите при тях копия на инфокартите. Знанието винаги е за предпочитане пред незнанието, затова той се почувства по-уверен и каза:
— Е, добре, тук съм. И сега какво?
— Нямам намерение да ви убивам — каза Каплан, — което е очевидно. Иначе вие бихте разбрали за това от жалките си картички. Но искам да удовлетворя любопитството си. Струва ми се невероятно, че човек с вашето положение изведнъж ще реши да убие напълно непознат… Не, тук трябва да има още нещо, но, честно казано, съм объркан. Някаква нова полицейска стратегия? — Старецът сви рамене. — Но тогава полицията би се погрижила това копие да не стига до нас.
— Освен ако не са го подхвърлили специално — отбеляза един от охранителите.
Каплан вдигна очи към комисаря.
— А вие какво мислите?
— Че е подхвърлено — отвърна Андертън, решавайки, че е най-добре честно да сподели догадките си по този повод. — Предполагам, че „предсказанието“ е изфабрикувано от заговорници в полицейското управление, за да ме натопят. По-нататък всичко е просто: аз съм арестуван, новият ми асистент става комисар и заявява, че е предотвратил престъпление в най-добрите традиции на предпрестъпността. Никой не е планирал истинско убийство.
— Никакво убийство няма да има, с това съм съгласен — мрачно заяви Каплан. — Ще ви предам в ръцете на правосъдието.
— Как можете! — с ужас запротестира комисарят. — Ще ме затворят и никога няма да мога да докажа…
— Изобщо не ме интересува какво ще докажете или няма да докажете — грубо го прекъсна Каплан. — Трябва да ви разкарам от пътя си заради собствената си безопасност.
— Всъщност той смяташе да замине — каза охранителя с кафявия плащ.
— Именно, и колкото се може по-надалеч! — от вълнение Андертън чак се изпоти. — Ако ме хванат, веднага ще ме затворят, а Уитлър ще стане комисар. Ще ми отнеме всичко — и работата, и жената… — Лицето му се изкриви. — Сигурно с Лиза са заедно.
Каплан, изглежда, се замисли. Но после се намръщи и поклати глава.
— Не, не мога и няма да рискувам. Ако това наистина е заговор срещу вас… Много съжалявам, но това е ваш проблем, не мой. Впрочем, — той леко се усмихна, — мога да ви пожелая късмет. — След това се обърна към охранителите. — Отведете го в полицията, момчета, и го предайте на висшето ръководство.
Каплан назова името на изпълняващия длъжността комисар и с удоволствие проследи реакциите на пленника си.
— Уитлър! — с убит глас измърмори Андертън.
— Да, вашият Уитлър вече е завзел властта — съобщи му Каплан. — Очевидно бърза да раздуе авторитета си за ваша сметка… — Той включи радиото, повъртя копчето за настройка и улови някаква станция.
Професионалният глас на диктора четеше съобщение: „…да не се оказва помощ на избягалия престъпник. Всички граждани са длъжни да помнят своята отговорност в случай на отказ за съдействие на оперативната група. Полицейското управление взема извънредни мерки за откриването и обезвреждането на бившия комисар Джон Елисън Андертън, който е обявен за потенциален убиец и като такъв е лишен от всички права на свобода и привилегии…“