— Да — успя да промълви Андертън, безцелно мачкайки разкъсания ръкав на ризата си. Дълбоката рана на бузата му започна болезнено да пулсира и да сърби. Полузамаян и контузен, той не можеше да се ориентира в обстановката.
— Как?… Вие не…
— Мълчи и ме слушай — бързо каза на Андертън неговият спасител.
Това беше много голям и здрав, дори дебел мъж. Огромните му ръце надеждно държаха Андертън, който се беше облегнал на някаква тухлена стена с надеждата да се скрие от досадния дъжд и трептящите светлинки на горящите автомобили.
— Наложи се да направим това — каза непознатият. — Нямаше друг вариант, имахме твърде малко време. Мислехме, че Каплан ще те задържи доста по-дълго.
— Кои сте вие? — успя да произнесе Андертън.
Мокрото, обсипано с блестящи капки дъжд лице се изкриви в мрачна усмивка.
— Фамилията ми е Флеминг. Пак ще се срещнем. А сега имаме около минута преди да пристигнат полицаите. — Той пъхна в ръцете на Андертън малък плосък пакет. — Тук има достатъчно пари за първо време, за да издържиш. И всички необходими документи. Ние ще се свързваме с теб… Понякога. — Усмивката му стана по-широка и завърши с нервен смях. — Докато не докажеш невинността си!
Андертън примига озадачено.
— Значи все пак е заговор?
— А какво друго? — Флеминг изруга. — Май вече са ти промили мозъка?
— Ами аз си мислех… — измърмори комисарят. Беше му трудно да говори; очевидно се беше лишил от един или два предни зъба. — Длъжността ми… моята жена с този Уитлър… естествено…
— Не се самозалъгвай, сам знаеш всичко. Те са действали много внимателно, всичко е пресметнато до минута. Картичката е трябвало да се появи един час след пристигането на Уитлър… Общо взето, първият етап вече е приключен: Уитлър е комисар, а ти си беглец-престъпник.
— И кой стои зад това?
— Твоята скъпоценна жена.
На Андертън му се зави свят.
— Как… Не може да бъде, сигурен ли сте?
— Мога да се закълна в собствения ти живот — разсмя се великанът и внезапно се огледа. — Полиция! Напред по алеята, качи се в автобуса, ще идеш в предградията. Там ще наемеш стая, ще си купиш нови дрехи и нещо за четене, за да не скучаеш. Не си глупав, сам ще съобразиш какво да правиш. Но не се опитвай да отлетиш от Земята, целият външен транспорт се сканира. Ако успееш да се задържиш там една седмица… може би това ще е достатъчно.
— Какъв сте вие? — настоятелно попита Андертън.
Флеминг мълчаливо го пусна, отиде до ъгъла и внимателно огледа улицата. Първата полицейска кола вече стоеше близо до димящите останки на лимузината. Около мястото на аварията се бяха струпали хора в ярки комбинезони, някой вече режеше метала и вадеше парчетата навън, под дъжда.
— Смятай ни за тайно общество за защита и спасение — каза най-накрая Флеминг. — Нещо като полиция, която следи полицията, та всичко да става по най-добрия начин.
Мокрото му лице беше сериозно. Силната ръка на Флеминг рязко бутна Андертън и той едва не падна, настъпвайки купчина мокър боклук.
— Изчезвай! Само да не загубиш пакета! Може и да оживееш.
И Андертън, препъвайки се, пое по тъмната алея към другия й край.
5
Идентификационната карта беше на името на Ърнест Темпъл, безработен електротехник, живеещ от ежемесечните държавни помощи. Този Ърнест имаше жена и четири деца някъде в Бъфало, а в сметката му имаше стотина долара. Мазната зелена карта му позволяваше да се придвижва свободно из цялата страна, без да има постоянно местожителство. Разбира се, на човек, който търси работа, му се налага да пътува много и често може да се окаже далеч от родния си дом.
Андертън изучи стандартното описание на Ърнест Темпъл, докато пътуваше през града в полупразния автобус. Очевидно и двете карти бяха направени специално за него, тъй като описанието съответстваше напълно. Той се замисли доколко ли съвпадат отпечатъците от пръстите и картата на мозъчната активност… те, разбира се, не могат да са идентични. Да, на външен вид документите са редовни, но ще свършат работа само при повърхностен оглед, но и това е по-добре от нищо.
Към документите имаше и десет хиляди в брой. Андертън прибра парите и картите в джоба си и едва сега обърна внимание, че на хартията, с която бяха увити доларите, имаше внимателно отпечатано послание. На пръв поглед то беше напълно безсмислено, затова Андертън объркано го прочете няколко пъти: „Наличието на МНОЗИНСТВО логически предполага наличието на МАЛЦИНСТВО“.
Най-накрая автобусът пристигна в предградията, разпрострели се на много мили наоколо. Евтини хотели, кръчми, полусрутени жилища, така и не възстановени след въздушните атаки. Андертън се надигна, за да слезе на първата автобусна спирка.