Смята се, че „Ерата на Барнхаус“ е започнала преди година и половина, в деня на операция „Мозъчна буря“. Тогава динамопсихизмът придоби политическо значение. Всъщност, явлението беше открито през май 1942 година, малко след като професорът отклони поканата да работи за армията по специалността си и постъпи като редник в артилерията. Както рентгеновите лъчи и вулканизирания каучук, динамопсихизмът е бил открит изцяло случайно.
От време на време колегите по спално помещение канели редник Барнхаус да играе с тях игри на шанса. Той не умеел и обикновено отказвал. Една вечер, обаче, за да не огорчи околните, се съгласил да поиграе на зарове. Че се е съгласил е чудесно или ужасно — в зависимост от това, дали ви харесва светът такъв, какъвто е сега.
— Трябва да хвърлиш седем, татенце — обяснил му някой.
И „татенцето“ започнало да хвърля седем — толкова пъти под ред, колкото да разори цялото спално помещение. След това професорът се оттеглил на леглото си и като математическо упражнение, на гърба на една квитанция от пералнята изчислил какъв е шансът да се случи случилото се. Установил, че шансът да направи подобно нещо е почти едно на десет милиона! Объркан, той взел два зара назаем от войника на съседното легло. Опитал се отново да хвърли седем, но получавал само нормалните комбинации. Отпуснал се на леглото за малко и след това отново започнал да си играе със заровете. Успял да хвърли още десет седмици една след друга.
Би могъл да подсвирне тихо и да забрави за събитието. Вместо това обаче, професорът се замислил над обстоятелствата, при които е направил двата щастливи удара. И двата пъти бил налице един и същ фактор — точно преди да хвърли заровете, през ума му минали едни и същи мисли. Именно тези мисли по-късно превърнали мозъчните клетки на професора в едно от най-мощните оръжия на света.
Войникът от съседното легло първи изразил уважението си към динамопсихизма. Изразил чувствата си с едно принизяващо изречение, което със сигурност би предизвикало кисели усмивки по лицата на отчаяните световни демагози. Той казал: „Татенце, ти си по-лют от тапешник за два долара!“ Това не е било неистина. Заровете, с които играл, тежали само няколко грама, така че действали съвсем малки сили. Но несъмненият факт, че те съществуват, бил способен да разтърси земята.
Професионалната предпазливост не му позволила да обяви откритието си веднага. Имал нужда от още факти и стройна теория, която да ги обясни. По-късно, когато атомната бомба била пусната над Хирошима, той продължил да мълчи от страх. Експериментите му никога не са били, както ги нарича премиерът Слезак: „Буржоазен заговор с цел оковаването на истинските демокрации на света“. Професорът не е знаел до какво ще доведат те.
След време установил още една стряскаща особеност на динамопсихизма — силата му нараствала с употребата. След шест месеца той бил в състояние да управлява заровете, хвърлени от някой друг в противоположния край на спалното помещение. Когато напуснал армията през 1945-а, можел да откърти тухли от заводски комин, на три километра разстояние.
Обвиненията, че професорът би могъл да спечели последната война само за минута, но не е искал да го направи, са напълно безпочвени. В края на войната той е притежавал мощта на 37-милиметрово оръдие, може би, но не повече. Динамопсихичната му сила се разви и надмина леките оръжия едва след като напусна армията и отново се върна в колежа Уаяндот.
Аз се записах в колежа Уаяндот две години след завръщането на професора. По една случайност, той стана научен ръководител на дипломната ми работа. Не се зарадвах на това, защото както за другите преподаватели, така и за студентите, Барнхаус беше смешна и нелепа фигура. Той често пропускаше лекции и губеше паметта си по време на час. Когато отидох в колежа, недостатъците му вече се бяха превърнали от смешни в нетърпими.
— Изпращаме те при Барнхаус само временно — обясни ми деканът на факултета по хуманитарни науки. Изглеждаше смутен и объркан. — Мисля, че Барнхаус е брилянтен учен. След завръщането му е трудно да се прецени, струва ми се, но работата му преди войната допринесе много за признаването на нашия малък колеж.