Трябваше да минат няколко седмици, преди да си дам сметка, че посланието всъщност означава нещо, че първите девет изречения, ако се разгадаят, би трябвало да са някакви инструкции. Десетото продължаваше да не ми говори нищо. Едва снощи разбрах каква е връзката му с останалите. То се появи в ума ми, докато разсеяно си играех със заровете.
Обещах си да изпратя този доклад на издателите днес. Като се вземе предвид какво се случи, ще се наложи да наруша обещанието си или да изпратя доклада незавършен. Закъснението няма да е голямо, защото една от благословиите, дадени на ергените като мен, е, че могат бързо да сменят жилището и начина си на живот. Всичко, което бих искал да взема със себе си би могло да се опакова само за няколко часа. За щастие, разполагам със значителни лични ресурси, които за около седмица могат да добият ликвиден, анонимен вид. След това ще мога да изпратя доклада.
Току-що се връщам от посещение при лекаря, който ми каза, че здравето ми е много добро. Млад съм и с малко късмет, ще доживея истински зряла възраст, защото роднините ми и от двете линии се радват на дълголетие.
С две думи, смятам да изчезна.
Рано или късно професор Барнхаус ще умре, но много преди това аз ще съм готов. Така че на днешните, а надявам се и на утрешните дрънкачи на оръжие казвам следното: Смятайте се за предупредени. Барнхаус може да умре, но не и ефектът на Барнхаус.
Снощи се опитах още веднъж да изпълня инструкциите от онова листче. Взех заровете на професора и след това, докато последното кошмарно изречение не преставаше да минава през ума ми, хвърлих петдесет седмици една след друга.
Довиждане.