Тя следеше устните му, сякаш й говореше на чужд език; намръщи се, присви очи и наклони глава; цигарата димеше между пълните й пръсти.
— Тичаме насам-натам, крещим, създаваме си врагове. — Фокс преглътна и извърна поглед. — Караме хората да мечтаят… да ни няма, да се разболеем, дори да умрем. Приисква им се да ни ударят, да ни сритат, да ни застрелят. Разбира се, всичко това съвсем подсъзнателно. Разбирате ли?
Господи, ама че жега, помисли си той. Поне един прозорец да беше отворен. Поне един. Само един прозорец.
Очите на госпожа Вик се разширяваха, сякаш за да може да проумее всичко чуто.
— Някои хора не само са предразположени към инциденти, което означава, че желаят да се накажат физически за някакво престъпление — обикновено някаква дребна простъпка, която са смятали за отдавна забравена. Подсъзнанието им обаче ги поставя в опасни ситуации, кара ги да пресичат улицата, както им попадне, да… — Той млъкна колебливо. От брадичката му капна капка пот. — Да забравят оръфания шнур в банята… Тези хора са потенциални жертви. Изписано е на лицата им, скрито като… като татуировка, само че от вътрешната страна на кожата. Убиецът, когато срещне на улицата някоя от тези кандидат-жертви, може да прочете знаците и инстинктивно да я проследи до първата забутана уличка. С малко късмет пътищата на потенциалната жертва може и да не се пресекат с пътищата на потенциалния убиец и за петдесет години. И един прекрасен ден — нещастен случай! Тези хора, тези кандидат-смъртници дърпат всички неподходящи нерви у непознатите минувачи; те просто си викат съдбата.
Госпожа Вик много бавно смачка фаса в една мръсна чиния.
Фокс премести бастуна си от едната трепереща ръка в другата.
— И така миналата година решихме да потърсим хора, нуждаещи се от помощ. Винаги има такива, които дори не знаят, че им е нужна помощ, на които и през ум не им е минавало да идат на психиатър. Казах, нека първо да направим сухи тренировки. Шоу винаги е бил против — за него всичко бе като хоби, като безобидна приказка между двама приятели. Сигурно ще кажете, че съм мръднал. Е, наскоро приключихме едногодишните сухи тренировки. Наблюдавахме двама души, изучихме тяхното обкръжение, работа, брак… разбира се, от прилично разстояние. Бихте казали, че не ни влиза в работата, нали? Но и двамата завършиха зле. Единият беше убит в бар. Другият — бутнат от прозорец. Една жена пък беше сгазена от трамвай. Съвпадение? Ами старецът, който случайно се отрови? Една вечер не запалил лампата в банята. Какво толкова му е попречило да запали лампата? Какво го е накарало да изпие лекарство в тъмното и да умре в болницата на следващия ден, протестирайки, че му се живее? Доказателства — имаме ги, наистина ги имаме. Повече от двайсет случая. За съвсем кратко време половината от тях свършиха с ковчег. Така че стига със сухите тренировки. Време е за действие, време е да използваме събраните данни. Време е да работим със хората, да поприказваме с тях, преди гробарят да се е промъкнал през задния вход.
Госпожа Вик стоеше като ударена с нещо тежко по главата. После подутите й устни се размърдаха.
— И дойдохте тук?
— Ами…
— Значи сте ме наблюдавали?
— Ние само…
— Следили сте ме?
— За да…
— Махайте се! — каза тя.
— Можем да…
— Махайте се!
— Само ако ни изслушате…
— Ох, нали ти казах, че ще стане така — прошепна Шоу и затвори очи.
— Мръсни старчета, разкарайте се оттук! — изкрещя тя.
— Не става дума за никакви пари…
— Ще ви изхвърля, ще ви изхвърля! — крещеше тя, стискаше юмруци, скърцаше със зъби. Лицето й стана мораво. — Кои сте вие, че да шпионирате, проклети мръсни дъртаци! — Сграбчи сламената шапка от главата на господин Фокс; той извика; тя разкъса подплатата, като ругаеше. — Махайте се, махайте се, махайте се! — Хвърли шапката на пода. Стъпка я с пета. Изрита я. — Махайте се, махайте се, махайте се!
— О, но вие се нуждаете от нас! — Фокс се взираше ужасен в шапката си, докато тя го засипваше с най-цветисти ругатни. Нямаше думи, които да се притесни да използва. Сякаш знаеше всеки език и всяка думичка в него. Бълваше огън, алкохолни пари и дим.
— За какви се мислите? За Господ ли? Господ и Свети дух, решили да слязат при хората, да душат и да зяпат! Ах, вие, дърти мижитурки, мръсни перверзници! Вие, вие… — Нарече ги и с какви ли не други епитети, които ги накараха да се свият и уплашено да заотстъпват към вратата. Избълва им дълъг списък обиди, без да спре нито за миг. Накрая млъкна, пое си тежко дъх, напълни дробовете си и изсипа отгоре им още по-дълъг списък с още по-цветисти названия.