Той зарови лицето си в корема ми и ръцете ми сами погалиха тъмната му коса. Разпръснах я върху раменете му, докато той целуваше пътя, който беше прокарал с пръстите си по тялото ми. Опитах се да прочистя главата си, но тогава устните му покриха моите в изгаряща целувка, която се разпростря до връхчетата на пръстите ми. След това той наклони главата си и започна да целува обратно пътя, по който беше дошъл, бавно, почти с благоговение. Студеният въздух, който погали гърдите ми, когато напълно разтвори робата, разсея леко мъглата, която ме бе обвила, но въпреки това ми беше трудно да събера мислите си, докато насладата се разливаше по тялото ми.
— Красива си, dulceata — измърмори той, докато ръцете му обхождаха тялото ми почтително. — Толкова нежна, толкова перфектна.
Допирът му беше толкова горещ, че очаквах да останат отпечатъци след него. Дъхът му, който галеше чувствителната кожа на зърното ми, беше наелектризиращ. Чувството, което езикът му предизвика секунда по-късно, беше изумително, а когато засмука зърното ми, поемайки го дълбоко в устата си, вътре в мен желанието експлодира толкова силно, че беше почти болезнено.
— Мирча, моля те… кажи ми какво става!
В отговор внезапно ме повдигна и ме занесе в спалнята. Махна с ръка и завесата на прозореца затъмни стаята. Той ме постави нежно на леглото и започна да разкопчава панталоните си.
— Сребърният Кръг те иска ужасно силно, Каси. Антонио им е казал, че ти си загинала в инцидента заедно с родителите ти и те са научили за теб преди няколко години, когато твоят страж се активирал за пръв път. Това бил личният страж на Кръга и майка ти го е прехвърлила от себе си на теб, като той не може да бъде объркан. Оттогава те те преследват. И докато си само прегрешила гадателка, те имат права над теб, както и над всички човешки магически същества. Няма начин да не признаем правото им, ако не искаме да предизвикаме война. Или… — Той свали панталоните си… — почти никакъв.
Мирча носеше само черни копринени боксерки отдолу, което беше достатъчно, за да завърти главата ми, без ясно да си давам сметка, че повечето могъщи магически общности на земята, които явно ме мразеха, имаха право да решават бъдещето ми.
— Не разбирам.
Мирча се плъзна върху леглото и аз отстъпих назад, докато не ударих таблата на спалнята. Той се усмихна и дръпна закачливо края на халата ми, който бях загърнала около себе за защита.
— Ти си прекрасна във всичко, dulceata, но предпочитам да те освободя от тази дреха. Ако ми беше хрумнало, че нещата ще се развият по този начин, щях да организирам нещо по-подходящо. — Той плъзна ръцете си по прасците ми, масажирайки ги нежно, докато се придвижваше нагоре. — Уверявам те, че ще поправя този пропуск при първа възможност.
— Мирча! Искам отговор! — Аз се отдръпнах от него и го погледнах. След кратка пауза, той седна на петите си, гледайки мрачно.
— Защо ли си знаех, че няма да е лесно с теб? — Той въздъхна. — Dulceata, трябва да бъде някой от нас. Изглеждаше така, сякаш ти си най-привлечена от мен и аз съм поласкан да бъда твоят избор, но ако предпочиташ някой от другите… Няма да ми хареса, но поради обстоятелствата, ще се съглася.
— За какво говориш? — Аз се ядосах, че той продължаваше да ме игнорира.
— Томас не беше изпратен само да те пази, Каси. Да те опази беше главната му задача, но му беше казано, че той трябва да се увери, че искането на Кръга ще може да бъде успешно отхвърлено. — Мирча повдигна веждата си. — Започвам да разбирам защо се е провалил.
— Аз… Какво правиш?
Мирча прокара ръката си през водопада от коса и сега плъзгаше тези прекрасно оформени ръце по гърдите си, за да погали зърната си. По тялото му нямаше нито едно косъмче и то беше перфектно изваяно, с добре очертани мускули и тънка талия. Той проследи линията на плоския си корем до границата на единственото му останало облекло. Пръстите му се спряха там, плъзгайки се закачливо по тази несъществена бариера, привличайки погледа ми към линията тъмно окосмяване, което започваше под пъпа му и изчезваше под черната коприна. Тя контрастираше поразително с бледата съвършеност на кожата му и, с изключение на бледорозовите му зърна, единствено тя придаваше цвят на горната част на тялото му.
— Правя, dulceata? — попита той невинно. — Правя всичко възможно, за да те прелъстя.
Внезапно се протегна и пое ръцете ми в неговите, галейки дланите ми с палци.
— Ще ти направя оферта. Ще отговарям на всеки един твой въпрос за всяко удоволствие, което си позволиш: съгласна ли си?