Той замлъкна за секунда, за да съблече боксерките си, хвърляйки ги настрана, без да се смути ни най-малко. Проследих ги как падат на килима със сърце в гърлото и отказах да го погледна.
— Беше ми казано какво ти е казал тъмният маг, Каси. Той ти е казал истината, но отново само част от нея. Митичната Касандра била единствената ясновидка, която постоянно отказвала някой да я контролира. Тя избягала дори от Аполон, за да избегне заповедите как да използва дарбата си. Кръгът се страхува, че ти ще си достойна за името си.
— Да не искаш да ми кажеш, че след мен има цяла армия от такива като Приткин?
Аз бях ужасена. Бях заобиколена от четирима господари вампири, един от тях господстващ шампион по дуели и Приткин почти ме уби.
— Не е задължително. Ако си достатъчно отстъпчива, за да те използват, тогава те ще се опитат. Приткин беше искрен, когато каза, че сегашната Пития умира и че не е в състояние да контролира повече дарбата си. Те загубиха своята пророчица и спешно се нуждаят да я намерят или да набележат друга. Но те са изправени пред дилема: не искат силите да преминат в теб, но кой може да каже къде ще отидат те, ако те елиминират? Вероятно в някой от другите им кандидати, но също толкова вероятно и в друг единак, чието съществуване те са пропуснали. Ако открият своята гадателка или ако ти се окажеш трудна за манипулиране, може да рискуват и да те убия — ако ли пък не, без съмнение ще се опитат да те управляват. И в двата случая, dulceata, ти ще се чувстваш по-добре с нас.
Помислих си, че това е спорно, но ако и останалите от Кръга бяха като Приткин, определено не исках да ги срещам.
— И така какво ми казваш? Че ние ще правим любов и, бам, аз съм Пития? За това ли е всичко?
Мирча се засмя — радостен, леко лукав смях.
— Това е друг въпрос, а сега ти трябва да платиш за предишния?
Вдигнах погледа си към лицето му и решително го задържах там.
— Какво искаш?
Той се усмихна и този път усмивката беше нежна.
— Много неща, Касандра, но в момента ще се задоволя да ме погледнеш.
— Гледам те.
Единственият му отговор бе тишина. Нормално не бях особено срамежлива. Рафаел често имаше за модели голи мъже, а и бях виждала как голотата се използва като част от наказание толкова много пъти, че не можех да ги преброя. Но това не беше някой непознат. Това беше Мирча, който внезапно от недостижима фантазия се превърна във всичко на разположение реалност. Не бях толкова срамежлива, че да го погледна, както си мислеше. Просто се опитвах много силно да не му се нахвърля или поне докато не получех малко отговори, а съзерцанието на това великолепно тяло, когато не можех да го докосна, беше дяволски близо до изтезание.
Облизах устните си и приех неизбежното. Очите ми обходиха прекрасните скули на лицето му и перфектната извивка на устните му, надолу към твърдата повърхност на раменете и гърдите му, към корема и към лекото окосмяване, което по-рано бях намерила за толкова интригуващо. Тялото му бе превъзходно, подобно на оживяла мраморна статуя, някой от онези деликатни шедьоври на древен гръцки гений. Пенисът му идеално подхождаше на останалата част от тялото, блед и необрязан, обагрен в тъмнорозово. Той бе почти наполовина еректирал, но когато погледът ми се спря на него, се удължи, натежа и се разшири почти автоматично. Това бяха най-красивите крака, които съм виждала у мъж и стъпалата му бяха също така прекрасно оформени, както и елегантните му ръце. Той бе прелестен.
Чух го как поема накъсано въздух.
— Как може да ме караш да се чувствам така само с един поглед? Докосни ме, dulceata, или ми позволи да те докосна или ще полудея.
Окей, може би бях сгрешила. Мирча можеше и да прави това по заповед на Консула, но идеята не му бе изцяло противна. Това ме накара да се чувствам малко по-добре.
— Отговори на въпроса — казах аз и гласът ми беше стабилен, въпреки че излезе малко по-силен от шепот.
Той изстена и се претърколи по корем, откривайки пред мен гледката на стегнатия му задник и изпънатите му рамена.
— Ще трябва да повториш въпроса. Концентрацията ми беше нарушена.