— Ако направим това, ще стана ли Пития?
— Това не знам, нито пък някой друг. Силата скоро ще трябва да се прехвърли и почти сигурно или в теб или в изгубената гадателка. Всичко, което се опитваме, е да те запазим в играта, така да се каже. Ако Пития умре и ти все още си девствена, това може да повлияе силите да преминат в твоя съперник.
— Това не ми звучи толкова лошо. Ако това, което преживях, е само част от силата й, не мисля, че искам останалата част.
— Дори и ако така можеш да помогнеш на баща ти?
Аз премигнах. Не можех да повярвам, че бях забравила това. Това говореше за обърканото състояние на главата ми.
— Ти ми обеща да ми разкажеш за него и това не е част от тази сделка!
Мирча ме погледна иззад завеса от тъмна коприна.
— Нямаш милост, dulceata. Нито пък си ми платила за последния си въпрос.
— Разкажи ми за баща ми и може би ще ти платя!
Мирча се изтърколи от леглото и започна да крачи, което никак не успокои пулса ми. Той пристъпваше наперено подобно на някоя голяма котка от джунглата, отколкото да ходеше.
— Много добре. — Той се обърна внезапно към мен, очите му проблеснаха в златно. — Ако настояваш, тогава ще обсъдим това. Не исках да ти казвам, но ти ме принуди. Роджър е мъртъв, както ти беше казано. Мъртъв, но не си е отишъл.
— Имаш предвид, че е дух. — Поклатих глава. — Невъзможно. Щях да знам. Той щеше да дойде при мен. Аз бях при Тони в продължение на години. Не съм била трудно откриваема.
Мирча спря близо до леглото, малко прекалено близко, за да се чувствам комфортно, и продължи, сякаш не бях го прекъсвала.
— Роджър беше служител на Антонио, един от любимците му всъщност. Което направи неговото предателство още по-горчиво. Ето по този начин Антонио възприемаше отказа му да те даде, когато му бе заповядано. Той не можеше да остави Роджър жив и да запази репутацията си, но не искаше и неговата смърт да те лиши от дарбата му. Ти получи своята връзка със света на духовете от него, той също, според слуховете, можеше да накара духовете да му служат.
— Аз не мога да правя това.
Той махна с ръка.
— Наричай го, както искаш. Достатъчно е да кажем, че Антонио го намираше за полезно от време на време. Беше умно, че се скри от него, dulceata. Аз го попитах дали притежаваш тази дарба, както и ясновидството и той каза не.
— Юджийн ми каза да не казвам на никого.
Едва сега разбирах защо. Разбира се, духовете можеха да бъдат полезни, особено при сделките с други фамилии. Тъй като вампирите не можеха да ги засичат, те бяха перфектните шпиони. По дяволите, той дори можеше да ги изпрати да узнаят какво прави Сената. Това беше голямо предимство.
— Какво се случи?
— Твоите родители избягаха, когато разбраха, че си наследила дарбите им, защото знаеха, че Тони ще те отнеме от тях. Той изпрати най-добрите си агенти, за да ги проследят и плати на няколко тъмни магове да устроят капан на баща ти, докато чакаше. Той беше устроен така, че да улови духа му, когато напуска тялото след смъртта, и проработи перфектно. Когато чух какво са сторили на Роджър, му заповядах да го освободи, но той се възпротиви. Предпочете да го задържи в затвора му като доживотно наказание и предупреждение към останалите, въпреки че откри, че Роджър не може да командва духовете, когато вече беше един от тях.
— Но го е освободил, след като си му заповядал, нали? — Не ми харесваше накъде отиваха нещата.
— Той се закле, че това е невъзможно и ми предложи да избера маг, който да изследва капана. Така и направих. — Той ме погледна със съжаление. — Наех най-добрия, Каси, защото харесвах баща ти. Но магьосникът, член на Кръга, който ми дължеше услуга, ми каза, че никога не е виждал нещо подобно и че всичките му сили няма да бъдат достатъчни, за да го разруши. В резултат на това духът на твоя баща е още при Тони.
Устата ми пресъхна. Не исках да му вярвам, но това беше нещо, което Тони би направил.
— Трябва да има начин да разрушим заклинанието.
— Сребърният кръг би трябвало да притежава силата за това. Моите подчинени се опитаха да ги сплашат навремето. Дори и Черният кръг да бе изработил капана, Сребърният е по-силен. Но не искаха да се занимават с това. Те презираха баща ти, както и всеки друг човек, който работи за нас, и го обвиняваха, че е прелъстил майка ти и я е отвел далече от тях. Те не биха помогнали, дори и самият Консул да бе помолил, но ако новата Пития ги помоли…