— Те не могат да откажат?
Мирча седна на леглото до мен. Аз решително задържах погледа си върху очите му.
— Вероятно биха могли, но се съмнявам, че ще го направят. Ако силата се прехвърли в теб, Касандра, те ще преглътнат гордостта си и ще се опитат да те спечелят. Ако те мислят, че биха могли да те купят с подобно нещо, охотно ще превъзмогнат себе си и ще го направят.
Внезапно се оказах по гръб, а Мирча се надвеси над мен, на лакти и колене.
— А сега, dulceata, мисля, че ми дължиш нещо.
Имах много други въпроси, но те временно изчезнаха, заедно със способността ми да оформя смислено изречение. Мирча ме повдигна, съблече робата ми и я метна към стената, сякаш го дразнеше. Ръцете му се плъзнаха бавно по моите, от рамената до китките. Той ме постави нежно да легна и остави очите си да ме обходят, както аз бях направила с него. Изненада ме с това, че не бързаше, и тежестта на погледа му беше достатъчна, за да накара зърната ми да щръкнат, а цялото ми тяло да се напрегне.
Ръцете му скоро проследиха пътя, който очите му бяха проправили. Той започна от глезените ми, след което ги прокара бавно по тялото ми нагоре, галейки и възбуждайки плътта ми. Когато стигна до бедрата, тялото ми вече се извиваше и аз изстенах, когато спря да масажира долната част на корема ми, а след като обхвана отново гърдите ми, останах напълно без дъх. Той продължи да докосва с пръстите си шията и лицето ми, спирайки се за кратко върху устните ми, а след това зарови ръцете си в косата ми. В момента, в който спря, имах чувството, че тялото ми е обхванато от пламъци и съдейки по червенината, която пълзеше по бледото му лице, той също не беше безразличен. Преглътна няколко пъти, преди да открие отново гласа си.
— Ако имаш някакъв въпрос, Каси, ти предлагам да го зададеш бързо.
Не бях сигурна, че мога да измисля такъв, но наистина имах нужда от нещо, което да го разсее или съвсем скоро щях да бъда подходящ кандидат за длъжността на Пития.
— Как ме намери?
Той разтвори краката ми и се плъзна между тях. Почувствах се ужасно беззащитна и изобщо не бях готова за това.
— Мирча!
— Кълна се, че ще отговоря на въпроса ти, Каси — каза той, а в кехлибарените му очи играеха пламъци. — След това.
— Не! Сделката не беше такава.
Той издаде сподавен стон и падна върху краката ми, а косата му се разпиля върху слабините ми. Той остана така за около минута, дишането му беше силно и накъсано, преди да повдигне глава. Лицето му беше порозовяло, а очите му проблясваха мрачно, но част от трескавостта му беше утихнала. Гласът му беше по-нисък от обикновено, а акцентът му по-забележим, когато започна да говори, бързо и без предисловия.
— Консулът заподозря какво прави Распутин, преди който и да е от нас, дори и Марлоу. Атаките започнаха скоро, след като Кръгът поиска помощ от МАГИЯ, да намерят изгубената гадателка и Консулът направи един от своите известни, интуитивни пробиви. Но ние можехме да направим много малко и само се надявахме, че ще я открият бързо. Истинските пророчици се срещат много рядко и си мислехме, че няма друг, който да може да прави това, което Распутин можеше. Въпреки това обаче се подсигурихме и започнахме да наблюдаваме всички с доказани такива способности, в случай че гадателката умреше и силите й преминеха в някой друг. В Атланта имах бизнес интереси, Каси. От известно време знаех къде си и разбира се, поставих името ти в списъка на тези, които трябва да бъдат наблюдавани.
Очите му се спряха на пространството между краката ми и аз усетих как се изчервявам. Опитах се да се измъкна от докосването му, но това само го принуди да се наведе и да целуне вътрешността на бедрата ми на мястото, където се усещаше пулсът. Устните му бяха нежни и аз не почувствах кучешките му зъби, но лекото докосване на устата му породи в мен струя гореща течност и внезапно обилно се подмокрих.
— Мирча, моля те…
Дори не бях сигурна за какво го моля, но той само се усмихна мръснишки.
— Не, ще ти отговоря на въпроса изцяло. — Той вдиша дълбоко. — И след това ще те задоволя напълно. — Аз потръпнах под ръцете му и той затвори очите си. — Каси, моля те не мърдай. Вибрациите са… смущаващи и концентрацията ми се сгромолясва.
— Не съм се съгласявала на секс, ако отговориш на въпроса ми! Не е честно!
Мирча спря и повдигна веждата си.
— Прости ми, dulceata, но какво точно си мислиш, че правим сега?
— Знаеш какво имам предвид. — Поех си дълбоко въздух и се опитах да игнорирам умоляващото ми тяло. — Без полово сношение.