Мирча прокара езика си по трапчинката на коляното ми и след това нагоре по крака ми, като спря съвсем малко преди мястото, където исках отчаяно да бъде. Той повдигна леко главата си, за да срещне погледа ми, но дъхът му все още галеше най-интимното ми място. Тялото ми потрепери и пръстите му се вкопчиха още по-силно в бедрата ми.
— Искаш ме толкова силно, колкото и аз, dulceata. Защо отричаш?
— Ти знаеш защо. Не става въпрос само за удоволствие — това означава да се принудя да направя нещо, което не съм сигурна, че мога.
В момента, в който казах това, осъзнах, че съм казала истината. Единствената причина, поради която не бях нападнала Мирча, бяха връзките, които той имаше. Да правя секс с него, означаваше да захвърля независимостта си, вероятно завинаги. Или, както виждах аз нещата, да загубя. Сенатът можеше и да е по-добрата, по-дружелюбната алтернатива на Кръга и Мирча биеше Приткин по всички параграфи като тъмничар, но все пак щеше да бъде затвор. Но ако не бях Пития, щеше да има много по-малък интерес за това къде бях и какво правех.
— А ако не приемеш призванието си, как планираш да принудиш Кръга да ти помогне с баща ти?
Въздъхнах. Както Шекспир би казал, това ще е трудното. Не исках да бъда Пития. Тази длъжност бе спомогнала за това майка ми да бъде убита и ми обещаваше живот в позлатена клетка — ако допуснехме, че Кръгът нямаше да ме убие. Освен това Приткин беше прав: аз не бях обучена. Не знаех дали можех да управлявам Зрението си повече, отколкото сега. Определено не харесвах новите сили, с които се сдобих, и се съмнявах, че другите щяха да ми харесат повече, каквито и да бяха. Но ако откажех позицията, не бях сигурна, че ще мога да направя нещо за баща си. Познавах Тони достатъчно добре, за да знам колко отмъстителен можеше да бъде. Той щеше да гледа на затварянето на баща ми като подходящо за осъществяването на две цели — да измъчва баща ми и мен, и никога нямаше доброволно да се откаже от това.
— Не съм казала не — казах на Мирча честно. — Просто имам нужда от малко време. Без секс все още, избери нещо друго.
Той целуна долната част на корема ми.
— Това няма да е трудно, Каси. Ти си празник за сетивата.
— Просто отговори на въпроса.
Той погледна изненадано, след което се засмя.
— Знаеш ли, че всъщност се забавлявам от идеята, че съм отговорен за тази процедура? Следващият път ще знам по-добре. — Той ми се ухили, очертавайки бавни, леки кръгчета по корема ми, които засилиха възхитителната жега, която ме изгаряше. Потръпнах под леката му милувка и това очевидно му достави удоволствие. — Моя красива, пламенна dulceata.
— Не съм твоя.
Мирча се ухили самодоволно.
— Напротив, ти винаги си била моя. Уверявам те, че не останах при Антонио почти година, защото ми беше приятна компанията му.
При изненадания ми поглед той се засмя отново, ниско, ефирно хихикане, което изпрати тръпки по тялото ми.
— Бях чувал за дарбите ти и дойдох да се срещна с теб. Знаех, че ясновидец като теб с прочута сила ще бъде ценна придобивка за мен, но исках да се уверя какво ще спечеля, преди да започна да преговарям с Антонио. Когато те срещнах, аз заподозрях, че, може би, ти си следващата Пития, но не можех да бъда сигурен, докато не пораснеш.
Той зарея погледа си в пространството и въздъхна.
— Направих грешка, че не те взех веднага, но се страхувах, че това би било прекалено очевидно и че нямаше да успея да те предпазя от вниманието на Кръга. Оставих те при Антонио и му заповядах да продължи да крие самоличността ти. Смятах да те взема, когато пораснеш, но дотогава ти вече се бе забъркала в разни неща, нали?
— Чакай малко. Ти си знаел за убийството на родителите ми?
— Аз научих след това и тогава вече не беше от значение. — Той забеляза намръщването ми и въздъхна. — Предпочиташ да те лъжа ли? Не те познавах тогава, Каси, и не можех да накажа Антонио за начина, по който се отнасяше със слугите си. Въпреки че смятах, че тяхната смърт е загуба, това беше негово право. Беше ми казано, че е имало жена в колата на баща ти, но тя беше приела името му и аз не можах да я свържа с избягалата наследница. Прости ми, но въпреки че баща ти беше най-довереният от хората на Антонио, това не значеше много. Нямаше причина да свържа съпругата му с Пития.
— А аз? Кога научи, че те имат дете?
Ако Мирча беше оставил безпомощно бебе в мазните ръце на Тони, мнението ми за него щеше да се промени значително.