— Години по-късно — каза той сериозно, сякаш осъзнаваше колко е важен въпросът за мен. — Аз разговарях с Рафаел няколко месеца преди посещението ми. Антонио го бе изпратил при мен с поръчение и той използва момента, за да ми каже истината. Разбира се, веднага уредих нещата, за да се срещна с теб.
Вярвах му и не само защото исках това да бъде истина. Мирча щеше да предпази родителите ми, ако те го бяха помолили за помощ. Той не би позволил ценно предимство като майка ми да бъде унищожено, ако знаеше за нея. Ако не и по друга причина, то щеше да бъде лоша сделка да раздразни Пития и маговете, вместо да ги накара да му бъдат задължени, като я върне при тях.
— Как ме намери Тони?
Мирча се ухили.
— Как ли наистина, Каси? Аз се притеснявах за твоята безопасност, когато трябваше да бъда загрижен за подлите ти планове относно моя беззащитен слуга. Това, което причини на Антонио бе толкова добре описано, дори и в човешката преса. Хората ми веднага започнаха да те търсят, а аз следях слугите му, в случай че те те намереха първи, което беше достатъчно глупаво, за да го споменавам. В такъв случай трябваше да го забавят и да се свържат с мен, но съдбата се намеси. Член на фамилията, който се беше съюзил с него, бе останал в Атланта за една нощ, защото полетът му бе отложен и тогава те видял в нощния клуб. Ти си предсказвала бъдещето и той си спомнил за малкото момиче, което е виждал в двора. Информирал господаря си, който продал информацията на Тони. За щастие аз вече те бях намерил с помощта на интелигентната шпионска мрежа на Сената.
— Марлоу.
— Така е. — Мирча се засмя. — Този мъж е истинско чудо, въпреки че беше дяволски трудно да те проследи — дори и за него. Той иска да се срещне с теб между другото. Каза, че ти трябва да имаш същия измамен ум като него — рядък комплимент, dulceata. Той те откри преди по-малко от година, но беше по-сигурно да те оставим там, където беше, и да охраняваме, отколкото да рискуваме Кръгът да разкрие, че си при нас и да използват договора, както правят това сега. — Той отново изглеждаше спокоен. — Консулът все още ги забавя, но това няма да е за дълго. Не можем да се бием едновременно с Черния и Белия кръг, Каси. Разбираш ли?
— Да. — Замислих се за броя на инфарктите, които почти бях получила през годините, тъй като си мислех, че виждам вампири тук или там, а през цялото време това са били хората на Мирча. — Можеше да ми спестиш доста проблеми, ако просто ми беше казал какво става.
Мирча просто ме погледна. Той не каза това, което и двамата знаехме: никой господар вампир, още по-малко пък член на Сената, не би обсъждал нещо с обикновен слуга. Нейният живот се планира без знанието й и тя ще бъде информирана за това, когато му дойде времето.
— Така ли разбра, че хората на Тони са ме открили? Твоите хора ли ти казаха?
Усмивката на Мирча беше печална.
— Не, ти просто извади късмет. Антонио беше заповядал на един стрелец да ти пусне два куршума в полунощ, но Рафаел го подслушал и ми се обади. Дадох му защитата си и му казах да дойде тук. Имах някои съмнения за Антонио от известно време, но да се справиш с господар трето ниво, дори и да е твой слуга, изисква определен финес. Но всъщност той директно наруши мои заповеди и направи опит да отнеме живота ти, така че вече мога съвсем легално да го убия за неподчинение. Аз предадох информацията за теб на Сената, който изпрати Томас при теб след изчезването на пророчицата. В случай че имаше проблеми да се свържем с него, аз също се обадих на някои от моите съюзници в Атланта, но те имаха трудности с намирането ти. По времето, когато пристигнаха в офиса, теб вече те нямаше.
— Можеше да вдигнеш проклетия телефон, Мирча!
— Опитах се да ти се обадя, dulceata, в апартамента ти и на работата. Но ти не отговори. Във всеки случай доста ни изплаши. Моите приятели се оказаха замесени в свада с четирима вампира, които Распутин бе изпратил след теб. Междувременно те се справиха с тях, а ти и Томас вече бяхте налетели на наемниците на Тони. За щастие ти се бе справила успешно с тях по собствен начин.
Аз отново бях объркана.
— Искаш да кажеш, че тази нощ по петите ми е имало 9 вампира? — Не можех да повярвам, че съм оцеляла. Господари вампири са били убивани от по-малко. — Но ако Тони и Распутин са съюзници, защо са изпратили две ударни групи?
Мирча се усмихна.
— Сега просто се разтакаваш. Накратко. — Антонио бе изпратил петима девето и десето ниво вампири, за да те убият, когато е разбрал къде си. Когато Распутин чул какво е направил, изпратил четирима господари да ги подкрепят. Той е по-мъдър от Антонио, поне така мисля. Знаел е, че Сенатът е поставил хора да те пазят и е искал да се увери, че няма да оцелееш. Ти си единствената сила, която би могла да му попречи на плановете успешно, dulceata. Той знае това.