— Престани.
Той притихна, но изненадата в очите му ми казваше, че не е свикнал, някой да му заповядва. Сграбчих члена му отново, докато той набъбваше изкусително пред мен. Той отново затвори очите си и по лицето му се промъкна несигурно, уязвимо изражение. Погалих го бавно, без да мога да разбера изражението му на болка, защото бях сигурна, че не съм го наранила.
— Каси…
Гласът му се пречупи и аз изшътках. Промъкнах се по-близо и бавно, внимателно започнах да лижа напрегнатия му пенис. Имаше добър вкус, леко солен със замъглен аромат. Харесвах мириса му, който тук беше по-силен и леко мускусен. Комбинираното сетивно претоварване беше опияняващо. Нямах никакъв опит, който да ме ръководи, но реших да започна от върха и да слизам надолу. Това звучеше като добър план, но езикът ми едва го бе докоснал, когато Мирча подскочи, което ме накара да изпусна хватката си.
— Каси, недей! Не мога да се контролирам, ако…
— Казах да бъдеш тих — отвърнах му сърдито. Имах нужда от съсредоточаване и щеше да ми е от помощ, ако той останеше неподвижен и мълчалив. Казвайки му това, наблюдавах как лицето му се изпълни с изумление.
— Убеди ме, че никога преди не си правила това — започна той, изправяйки се с усилие на лактите си.
Хвърлих му предупредителен поглед.
— Не съм. Така че ако не стоиш мирен, не ме обвинявай, ако те нараня.
Той падна отново върху леглото и закри лицето си с ръце. Измърмори нещо на румънски и аз го игнорирах. Той знаеше, че не говоря този език, това не беше приятно. Ако не се наслаждавах толкова на тялото му, можех и да се оплача. Само че аз се завърнах към завладяващото изследване на това, което го бе накарало да стене. Когато този път плъзнах устните и езика си по дължината на члена му, той бе толкова притихнал, с изключение на лекото потрепване, което може би не можеше да контролира. Аз открих, че най-много ми харесва да ближа главичката, въпреки че там вкусът беше малко по-горчив. Но си струваше да го видя как се опитва да не мърда или проплаква под докосването ми, свивайки ръцете си в юмруци отстрани на тялото. Реших да видя как великият Мирча губеше контрол.
Случайно одрасках кожата му със зъбите си, когато поех голяма част от пениса му в устата си и усещането изтръгна изненадан вик от него. След като установих, че това беше звук на одобрение, докато го ближех, започнах лекичко да го хапя и той скоро започна да скимти слабо, сякаш дори не съзнаваше, че прави това. Няколко минути по-късно открих истинската му слабост, когато се преместих надолу, за да оближа нежната кожа върху тестисите му. Това място явно беше изключително чувствително или може би напрежението му беше дошло в повече. Докато се усетя какво става, той ме сграбчи за хълбоците и ме постави върху него, така че неговото мъжество отново беше притиснато към входа на влагалището ми. Чувствах се толкова невероятно добре, толкова на място, че почти позволих телата ни да се слеят. Но една част от мозъка ми заговори, напомняйки ми за цената и аз се отдръпнах. Движението ми бе толкова забързано, че накрая паднах непохватно от леглото. Секунда по-късно зачервеното лице на Мирча изплува над края на матрака, гледайки ме изумено, докато аз се бях проснала на килима. Сграбчих халата си и очите му потъмняха.
— Лично ще разкъсам тази противна дреха, за да не може никога отново да скрие красотата ти.
Гласът му беше пресипнал, а погледът в очите му — обезумял. Не си губих времето да обличам робата, но я загърнах около себе си като одеяло. Тя беше жалък заместител на горещината на кожата му, но ми беше много по-лесно да мисля с някакви дрехи около себе си. Дишането ми беше изключително накъсано и се чувствах почти зашеметена от желанието ми към него, но започнах да отстъпвам, докато прозорецът не ме спря.
— Имахме сделка, Мирча — казах му аз несигурно.
Той седна, което си беше сериозно разсейване, имайки предвид, че възбудата му не бе отминала. Потрепна, но задържа пламтящия си поглед върху очите ми. В момента в очите му имаше много повече канела, отколкото кехлибар, блестяща, красива, червеникава светлина. Те бяха потъмнели почти толкова, колкото и тогава, когато почти не удуши Приткин, това ме накара да ми се прииска да се втурна обратно и да се хвърля в прегръдките му. Хванах се за дръжката на прозореца зад мен за подкрепа и усетих как защитите му започнаха да пращят. Но въпреки това те бяха студени в сравнение с огъня на кожата ми.
Мирча прокара ръка по лицето си и тя трепереше. Той ме погледна с отчаяние в погледа.