— Толкова пъти съм мислил да го убия, за да го освободя, но не можах. Той е всичко, което имам. Но вече не вярвам, че някоя нощ ще се събуди от кошмара си.
— Съжалявам, Мирча. — Устоях на импулса да отида при него, да погаля разрошената му коса и да го успокоя. Но беше прекалено рано за това. Годините опит ме бяха научили да разбера цялата история, преди да предлагам съчувствието си. — Но не разбирам какво общо имам аз с това.
— Ще ходиш в Каркасон.
Отне ми малко време, за да направя връзката, но дори и тогава това нямаше смисъл.
— Ти си освободил Раду от Бастилията.
— През 1769, да. Но век по-рано, той не беше там. В продължение на много години беше държан и измъчван в Каркасон. — Той каза името като ругатня, което вероятно бе така за него. — Тя е наричана Пазителката на времето. Ти си най-добрият ми шанс, единственият ми шанс. Но ако Пития умре и ти загубиш силата си, защото все още не си подходящ съд за нея, аз ще загубя единствения прозорец във времето, който някога съм намирал.
Нещата се изясняваха.
— Консулът ти е обещал шанс да спасиш Раду. Това е твоята отплата, задето ще ме накараш да реша малкия им проблем.
Той наклони главата си.
— Тя се съгласи да ми позволи да бъда третият от нашата група. Ще дойда с теб, когато следващия път се прехвърлиш. Докато ти и Томас предотвратявате опита за унищожаването на Луис-Цезар, аз ще спася брат си.
Погледът в очите на Мирча бе мрачен, но напълно сериозен. В този момент разбрах, че той можеше и да не ме насили, но щеше да седи и да наблюдава отстрани, когато някой друг го правеше. Можеше и да не му хареса, но още по-малко би искал да остави Раду на съдбата му. Исках да го намразя заради това, но не можех. Това беше отчасти жалко — не можех да си представя какво е да се грижиш в продължение на стотици години за някой, който е опасно луд, наблюдавайки го как се измъчва ден след ден и да не си в състояние да направиш, каквото и да било. Но имаше нещо повече от това: въпреки че имаше всяка причина да го направи, Мирча не ме бе излъгал. Той беше прав — можех да простя почти всичко друго, но не и това.
— Откъде можеш да знаеш, че ще се върнем там? — Ако той беше честен с мен, най-малкото, което можех да направя бе да му върна услугата. — Вече не изпитвам същото предчувствие или страх, или каквото и да е било около Луис-Цезар. И когато той ме отнесе от Данте, нищо не се случи. От това, което знам, силата може вече да е преминала в друг или да избере да ме отведе някъде другаде.
— Ние вярваме, че Распутин ще опита тази нощ да отиде там, където ти вече си била два пъти, защото там е бил променен Луис-Цезар. Ти не знаеше, че брат ми го е създал, нали?
— Мисля, че Томас каза, че той е бил проклет.
Мирча поклати глава.
— Не знам къде е чул това, Каси. Може би вярва на това, защото Луис-Цезар не знае какво е да има господар. Подобно на мен той е трябвало да тръгне по свой собствен път с леки напътствия. Тъй като моят брат е бил затворен, раждането на Луис-Цезар не е било отбелязано доста дълго време. По времето, когато другите господари са узнали за него и можели да се опитат да го призоват, той вече бил прекалено могъщ. Раду го е ухапал за първи път през нощта, когато ти си била там, след като тъмничарите ги оставили насаме в опит да измъчват нашия Французин. Раду го викал отново през две нощи, докато се променил. Може би той се е опитвал да си създаде слуга, който да го освободи.
— Но защо не го е направил?
Мирча ме погледна с известна изненада.
— Ти не знаеш ли кой е Луис-Цезар?
Поклатих глава, а той се усмихна леко.
— Ще го оставя той сам да ти разкаже своята история. Достатъчно е да знаеш, че за дълъг период от време не е бил в състояние да се движи, а междувременно Раду е бил преместен и той не е успял да го открие. Във всеки случай всичко, което Распутин трябва да направи, за да елиминира нашия Луис-Цезар е да го прободе с кол преди третото ухапване. Той ще го убие, когато все още е човек и безпомощен и никога няма да трябва да се бие с него.