— Той може да го убие, докато е още пеленаче или дете. Ти не знаеш, че ще бъде тогава.
Мирча поклати глава категорично.
— Ние вярваме, че твоята дарба ти показва къде е проблемът, къде някой се опитва да промени времевата линия. Защо иначе продължаваш да се връщаш там? Както и да е, във всеки случай данните за ранния живот на Луис-Цезар са оскъдни. Распутин може да е сигурен, че ще го открие само там, където е бил променен. То е записано, както и особените обстоятелства на липсата му на господар. Той няма да рискува с нещо толкова важно. Ще опита да го убие там, където знае, че ще бъде. Аз знам къде са държали Раду, Каси. Ще е въпрос на няколко мига да го освободя.
— А можеш ли да кажеш точната дата, когато той е загубил ума си? Този замък е заобиколен от град, Мирча. Няма да ти помогна да освободиш един луд убиец сред тях.
Мирча заговори бързо.
— Аз говорих с Луис-Цезар. Раду е бил напълно нормален, когато го е променил. Ти можеш да ми помогнеш да го спася, dulceata. Мъченията на други скоро са завършвали със смъртта им, или рядко, с освобождаването им. Но не и за него. Неговите мъчители никога не биха го освободили, защото не са вярвали, че той може да бъде спасен, но не биха го и убили, тъй като страданията му са добър урок за тези, които са искали да уплашат. — Беше трудно да наблюдаваш чувствата, които бушуваха в очите му, отчаянието му беше прекалено кротко, за да бъде описано. — Няма друг начин за него да избяга! Ти си видяла това място. Можеш ли да го оставиш там, знаейки каква ще бъде съдбата му? Можеш ли да изтъргуваш живота му за своето целомъдрие?
Аз не се безпокоях за моето целомъдрие, а за моята свобода. Но бях по-добра от това да се опитам да изтъргувам нещо подобно. Нямаше начин Консулът да не се опита поне да ме задържи. Ако станех Пития, може би щях да успея да избегна манипулациите й и тези на двата кръга, може би дори щях да помогна на баща си. Стрелях напосоки, но това беше най-доброто, което можех да направя. Поех си дълбоко въздух и се отдръпнах от прозореца, оставяйки робата да се свлече от ръцете ми.
Мирча ме наблюдаваше как се приближавам към него, надеждата отново изгря в очите му. Сложих ръка на рамото му, всред разбърканата му копринена коса, а другата прокарах леко по извивката на лицето му.
— Ти отговори на въпросите ми. Не си ли искаш наградата?
Той ме придърпа към себе си и започна да говори нежно срещу устните ми, смесвайки думи на благодарност и страст. Сълзи покапаха по шията и гърдите ми, докато той целуваше, ближеше и хапеше горната част на тялото ми. Положи ме внимателно върху леглото и прокара пътека с устни до центъра на зараждащото се желание, което избухна отмъстително. Скоро ме накара почти да се разплача от нуждата да усетя нещо по-голямо от езика му, което да потуши болката. Сякаш прочел мислите ми, Мирча плъзна пръст вътре в пулсиращата ми сърцевина. Чувството беше прекрасно, но изобщо не беше достатъчно.
— Мирча!
Той не отговори, но два пръста се плъзнаха в мен и аз се извих под тях, отчаяно желаейки още. Те облекчиха болката и увеличиха удоволствието и аз застенах високо и започнах да яздя ръката му така, както исках да възседна тялото му. Напрежението в мен се надигна дотолкова, че си помислих, че ще припадна от прекрасния, изгарящ копнеж. Тогава всичко експлодира и единственото, върху което можех да се концентрирам, беше това прекрасно, спиращо дъха усещане, което се разливаше по мен отново и отново. Чух как проплаках името му и тогава светът избухна в цветове и сякаш вихрушка се изви в ума ми.
Секунда по-късно осъзнах, че това не беше вятърът.
— Хм, Каси? Виж, знам, че моментът не е подходящ…
Аз бях толкова опиянена от възбудата, че ми отне секунда да разпозная гласа на Били Джо.
— Били. Имаш точно една секунда, за да се разкараш.
Мирча ме държеше, докато оргазмът ми отшумяваше и ми говореше нежно на румънски. Наистина трябваше да го накарам да престане с това.
— Щях, но честно, трябва да поговорим. Нещо се случи. Нещо лошо.
Аз изстенах и го избутах от главата си. Той се появи, носейки се над голите рамена на Мирча.
Мирча се бе извъртял над мен, подкрепяйки се с ръцете си и внимателно се намести.
— Подготвих те толкова добре, колкото можех, Каси — каза той с неравен, леко задъхан глас, — но това може да боли малко. Чувствам се някак си… по-голям, отколкото обикновено, но ще бъда внимателен.
Исках да му изкрещя да свършва с това — тялото ми го искаше вътре в мен и не се интересуваше дали ще боли.