Рейф се огледа наоколо ужасено.
— Невъзможно е това да се случва!
— Трябва да укрепиш защитите — каза Томас на Мирча бързо. — Дай ми Каси!
Той се опита да ме вземе, но Мирча се отдръпна и прекоси стаята с друго мигновено движение. Отвори се врата в скалата там, където преди имаше само гладък, гол камък. Това не трябваше да ме изненадва: това беше съоръжение, построено от магически същества, така че трябваше да има повече скрити проходи, отколкото се виждаха. Но въпреки това, това беше най-добрият граничен страж, който някога бях виждала, без никаква цепнатина дори и от няколко крачки разстояние. Ето как Джак по-рано се бе появил от никъде.
Зад нас се чу оглушителна експлозия и аз видях през рамото на Мирча как тежката врата, която бяхме подсигурили, избухна навътре, сякаш беше от хартия. Магове нахлуха през отвора, но бяха пронизани от две стоманени парчета, които се появиха от никъде. Вдигнах погледа си и видях как големите полилеи от тавана променяха формата си подобно на стенните свещници на стълбите. Тези стотици, остри като бръснач, остриета вибрираха, изпращайки тъпи метални пулсации, които отекваха из стаята, сякаш стотици крака тропаха в унисон на някой футболен мач. Те нетърпеливо чакаха някой друг да подаде главата си в стаята.
След като най-накрая Мирча убеди стража да ни пропусне, ние се понесохме по дълъг коридор. Факли се запалиха от лявата и дясната ни страна. Електричеството си взаимодействаше с някои от стражите, а коридорът пращеше от тях. Преминахме през три огромни метални врати, които бяха с толкова силни защити, че се почувствах така, сякаш някой ме смазваше, сякаш мънички ръце пълзяха навсякъде върху мен. Последната беше най-зле. Съпротивлението бе толкова силно, че за секунда си помислих, че няма да пусне никой от нас да премине. Но Мирча излая команда и най-накрая почти физическата бариера отслабна достатъчно, че да преминем.
Оказахме се в малка стая с четири коридора, разпростиращи се в различни посоки. Мирча спря толкова внезапно, че Томас почти връхлетя върху него.
— Мирча! Накъде?
— Как те преминаха толкова бързо?
Мирча зададе въпроса си отново и за момент си помислих, че говори на мен. След това погледнах нагоре и видях лицето на Томас. Там нямаше нищо от мъжа, който познавах. На лицето му беше изписано горделиво, свирепо, красиво изражение, такова, което би ни гледало от някоя старинна монета. Можех да видя благородника на Инките в чертите му. Това, което не можех да видя, бе знак от нежния мъж, който познавах.
— Можем да говорим по-късна! Покажи ми пътя, Мирча!
Мирча се усмихна, вниманието му отново беше съсредоточено върху мен.
— Изглежда, че съм бил глупак, Касандра.
Местех погледа си от единия на другия объркано. Започна да се заражда поток от сила в стаята, което ме тревожеше. На стража това също не му хареса, въздухът беше задушен и ставаше все по-тежък с всяка изминала секунда.
— Кажи ми, Мирча! — настоя Томас. — Никой не трябва да умре днес.
— О, мога да те уверя — отговори Мирча, почти дружелюбно — че ще има такъв.
— За какво говорите вие двамата?
Опитах се да се изправя, но прегръдката на Мирча не се разхлаби.
Рейф отговори иззад мен, а гласът му беше горчив.
— Изглежда, че Томас е сменил страните, mia stella! Каква беше цената за предателството ти, bastardo?
Томас се подсмихна, а изражението му изглеждаше странно на иначе стоическото му лице.
— Наистина ли си мислеше, че бих продължил да бъда зависим? Би трябвало да съм Консул! Днес щях да водя Сената в Латинска Америка, ако не беше намесата на това същество. Няма да продължа да бъда обект на капризите на дете!
— О, добре! — Били Джо се понесе около главата на Томас. — Ето как тъмните магове успяха да свалят защитите толкова бързо. Томас им е казал какво да очакват. Предполагам, че той не е бил очарован да остане слуга на Французина. — Той погледна през рамо пътя, по който беше дошъл. — Ще се върна след минута.
— Те скоро ще бъдат тук — каза Томас на Мирча. — Не бъди глупак. Помогни ни и ще бъдеш възнаграден. Давам ти думата си.
— Защо някой трябва да вярва на думата на предател? — попита Рейф, а тонът му беше оскърбителен.