— Искам да бъда отгоре.
Той не се възпротиви. Ръцете му се придвижиха нагоре по тялото ми, за да обхванат гърдите ми и двамата въздъхнахме, когато аз се покачих върху него. Така ми харесваше повече: харесваше ми да го виждам под мен, въпреки че все още се борех срещу странното двойно виждане. В мен се взираше лицето на Луис-Цезар, изпълнено с копнеж, но триумфиращата усмивка беше на Мирча, когато той започна да се движи отново.
— Казах ти и преди, Каси — промълви той, — всичко, което поискаш.
В този момент вълните на удоволствието ни заляха и двамата, оставяйки ни безмълвни, но не ми пукаше. Минута по-късно светът избухна в перфектно, течно удоволствие и аз извиках името му, но това не беше моят глас, а името не беше на мъжа под мен.
Когато светът отново се събра, бях обгърната от топли ръце и меки завивки, главата ми почиваше на гърдите на мъжа, които все още се повдигаха и спадаха треперливо. Ръка милваше косата ми, успокоявайки ме, и аз установих, че плача. Думите му бяха странна смесица от френски и румънски, а аз не разбирах нито един от двата езика, но въпреки това те някак си ме стопляха.
— Каси. — Шепотът в ухото ми ме върна на земята и аз оставих жената сама да се наслаждава на тази гореща, прекрасна омаяност. — Ти наистина направи това. — Той се огледа наоколо учудено. — Можеш ли да избереш в кое време да ни върнеш обратно? Можеш ли да ни върнеш преди атаката и да ни дадеш време да се приготвим? Думите му най-накрая ми помогнаха да спусна бариера между жената, която се наслаждаваше на златната светлина на удовлетвореността, и себе си. Погледнах панически вратата, но тя остана затворена, без никакъв знак от по-възрастната жена, стражите или лудия руски психопат. Изглежда, че за момента бяхме на сигурно място, но най-вероятно насам се бяха отправили хора, които да го убият, дори и докато лежахме и се възстановявахме.
— Мирча, трябва да се махаме! Те ще дойдат първо тук!
— Каси, успокой се! Няма закъде да бързаме. Пророчицата и помощниците й знаят къде ще бъде Французинът. Както ти каза, скоро те ще бъдат тук, като ще очакват той да бъде прилично разсеян и непредпазлив. Но вместо това ние ще ги очакваме. — Той се измъкна от леглото и отиде до огледалото. Докосна нежно скулите на Луис-Цезар. — Това е чудо! — започна да изследва взетото назаем тяло с удивление. Обърна се към мен и погледна през рамо, за да огледа задната част на тялото си и устата ми пресъхна. Луис-Цезар бе просто зашеметяващ, нямаше друга дума за него. Осветена от огъня, косата му образуваше червеникав ореол около лицето и можеше да бъде сбъркан с някой оживял Ренесансов ангел.
— Това е прословутата маска, така ли? — Мирча повдигна парчето кадифе, което бе метнато на огледалото и го взе, за да го огледа. — Това наистина е част от историята.
— Ще ми кажеш ли сега кой е бил той? — попитах нетърпеливо. — Или ще трябва да гадая?
Мирча се засмя и хвърли маската настрани.
— Няма нужда — отвърна, разполагайки се несъзнателно върху ръба на най-долното шкафче близо до огледалото. Искаше ми се да си облече нещо. Сегашната ситуация с нищо не подпомагаше умствените ми способности.
— Ще бъда щастлив да ти разкажа тази история, ако това ще ти достави удоволствие. Баща му е Джордж Вилие, който може би ще ти е по-известен като английския херцог на Бъкингам. Той прелъстил Ана Австрийска, кралицата на Луи XIII, докато бил на официално посещение във Франция. Разбираш ли, Луи предпочитал мъже, един факт, който в продължение на много време наранявал кралицата и я оставил бездетна. — Той погледна замислено за момент. — Така че може би тя е прелъстила Бъкингам, като се е надявала на наследник. Както и да е, всичко се увенчало с успех. Луи обаче не бил очарован от идеята на трона да седне копеле, особено пък наполовина англичанин. Ан вече била нарекла сина си на името на краля, като предполагам се е опитвала да намекне, че е по-добре да има наследник на трона, макар и копеле, отколкото да няма никакъв, още повече че никой не знаел за замяната. Този довод обаче се провалил и първородният й син бил укрит.
Нещо започваше да ми просветва, може би някой забравен урок по история, но все още не можех да сглобя мозайката. Мирча не ме изчака да се досетя сама.
— В края на краищата кралицата родила друг син, който според голяма част от хората бил синът на кралския съветник. — Кардинал Мазарини. Вероятно този път тя запазила тайната или пък, може би, кралят се е страхувал, че ще остане без наследник, защото момчето било короновано като Луи XIV. Той не бил щастлив от факта, че има полубрат, който до голяма степен приличал на Херцога на Бъкингам. Това можело да постави под въпрос добродетелността на майка му и да породи съмнения относно собствения му произход, а оттам и правото му да управлява.