— Искаш ли да ти помогна, dulceata? — Мирча държеше разноцветна рокля в ръката си, която най-вероятно жената бе носила по-рано. — Измина известно време, откакто за последно съм играл камериерка, но вярвам, че бързо ще си припомня.
Присвих очите си към него. Обзалагам се, че го е правил. След 500 години Мирча едва ли можеше да си спомни всички будоари, в които е бил.
— Забрави — казах му, докато той ми помагаше с тежката рокля, — че все още ще има път назад във времето, ако пророчицата умре.
Ръцете върху рамената ми бяха горещи, докато ми помагаше да облека роклята. Той оправи дълбокото деколте, а ръката му се спря на разголената плът.
— Пития е стара и болна, Каси. Тя няма да живее още дълго.
Погледнах нагоре към лицето му и там беше изписана нежност, но и непреклонност. Мирча искаше да ме убеди в правотата на становището си и в действителност не се заслушваше много в това, което му казвах. Той вече бе решил как да се справи със ситуацията — да намери пророчицата, да я убие и след това да си отиде вкъщи. Всичко това беше напълно практично, ако не и коравосърдечно.
— Но аз ще живея — напомних му аз. — Или планираш да ме убиеш, след като Раду бъде спасен?
Взетите назаем от Мирча сини очи се разшириха, но в тях нямаше нищо от невинността на Луис-Цезар. Ръцете му ме обгърнаха, така че да може да достигне връзките на гърба.
— Аз ти казах и преди, dulceata — ти си моя. Това е така, откакто беше на 11, и така ще бъде завинаги. Никой не наранява някой, който ми принадлежи. Имаш думата ми.
Това ужасно наподобяваше речта на Томас. Разбира се, аз знаех, че това е начинът, по който той ме възприемаше. Всеки един господар виждаше така своя човешки слуга, като вещ. В моя случай аз бях полезна и затова високо оценена вещ, но това беше всичко. Но въпреки всичко ми беше трудно да го чуя и то произнесено толкова категорично.
— А ако не желая да бъда притежавана? Какво ще стане, ако сама решавам какво да правя?
Мирча ме целуна търпеливо по главата.
— Не мога да те опазя, ако не знам къде си. — Той ме завъртя, връзването бе приключило и повдигна ръцете ми към устните си. Очите му горяха по-ярко от свещите в стаята. — Ти разбираш това, нали?
Да, разбирах го. Аз виждах живот, в който бях роб — на един от кръговете, на Сената или лично на Мирча. Каквото и да кажеше за уважението и влиянието, което моята сила щеше да ми осигури, истината беше, че никога нямаше да бъда възприемана като нещо друго, освен като пионка, която може да бъде използвана. Ако станех Пития, никога нямаше да бъда свободна. По дяволите. Надявах се метафизичният секс да не се брои.
— Да, разбира се.
Аз седнах на леглото и той пое краката ми в ръце. Обу върху единия дългия, бял чорап на жената. Оставих го да довърши обличането ми и се опитах да измисля някакъв начин да спася гадателката, тъй като очевидно спорът с Мирча нямаше да я предпази. Трябваше по някакъв начин да го отстраня от пътя, докато успеех да я намеря и да разбера дали тя участваше във всичко това доброволно или не. В противен случай този изключително практичен вампир, с когото бях, просто щеше да я убие. И въпреки че това щеше да разреши проблема, аз не мислех, че ще мога да живея с подобно решение.
Нещо ми хрумна, докато той слагаше последния жартиер.
— Мирча, ти ми каза, че брат ти е създал Луис-Цезар. Станало е така, защото това, което направихме аз и Томас, не промени всичко. Вместо да е бил прокълнат с вампиризъм от семейството на Франсоаз, той е бил трансформиран по нормалния начин от Раду, нали?
— Да, изглежда нашият Французин има някакво предопределение, което никой не може да промени.
— Следователно Распутин няма нужда да тръгне директно след Луис-Цезар, нали? Ако той унищожи Раду, никой няма да ухапе Луис-Цезар и накрая той ще умре като смъртен, вместо да доживее да стане господар. Явно Раду е задържан по някакъв начин или те не биха били способни да го държат затворен толкова дълго. А да убиеш някого, който е вързан и безпомощен, би било много по-лесно за призрак, отколкото да атакува един силен, свободен мъж, нали?
Мирча пребледня.
— Господи, какъв глупак съм, Каси! Хайде, бързо! Те вече може да са там!