Пръстите му се спуснаха по гръбнака ми до границите на моя страж. Той проследи границите му почтително.
— Чувал съм истории за тези, но никога не съм вярвал в тях.
Гласът му беше изпълнен с нещо подобно на страхопочитание. По някакъв начин той ме накара да го чуя, въпреки оглушителната музика, но не бях заинтересувана да водя разговор. Завъртях се, опитвайки се да се отскубна от хватката му и проклех безполезния страж. Сигурно се беше изтощил от предходната битка или пък просто не действаше срещу тези, които бяха на това ниво, защото той просто не реагираше на неговото докосване.
— Каси, погледни ме!
Заборих се с него, знаейки още от детството си, че ако погледнеш вампир директно в очите, той по-лесно щеше да те контролира. След сцената в склада, не се и съмнявах какво представляваше той и отчаяно не го исках в главата си.
Като се има предвид, че той се бе промъкнал през вампирския ми радар и се представяше за човек в продължение на месеци, явно ставаше въпрос за вампир в най-добрия случай от трето ниво, а вероятно и от по-високо. Второто беше по-вероятно, тъй като го бях виждала да се разхожда на пълна дневна светлина, което дори и Тони не можеше да направи без опасност от нещо по-сериозно от слънчево изгаряне. Не че имаше значение нивото му; всеки господар можеше да ме накара да клопам като пиле само с един поглед.
Някога, имах такова ниво на защита от подобни неща, но от моя стар защитник, който сега ме искаше мъртва и беше честна игра. Сега обаче, никой не би отмъстил за нещо, което би ми се случило. Всичко, което знаех, бе, че Томас щеше да бъде щедро възнаграден за това, че ще ме върне. Тони нямаше нищо против да плаща за отмъщение и имайки предвид колко много му струвах, вероятно щеше да плати с усмивка. Заради това ли Томас беше убил останалите вампири, чувствайки ги като съперници за наградата? Колко, по дяволите, беше предложил Тони за мен? И защо Томас бе чакал толкова дълго?
Аз се борех, но всеки ни пренебрегваше, вероятно защото си мислеха, че съм доста лош танцьор. Томас просто ме сграбчи по-силно. Имайки предвид колко рядко го бях докосвала, изглеждаше странно сега да бъдем толкова интимни. Беше трудно да си спомня, че това бе Томас. Мозъкът ми упорито го считаше за един от приятелите и твърдо отказваше да го възприеме като един от психарските вампири убийци.
Начинът, по който ме държеше не помагаше на объркването ми — неговите ръце бяха много повече от приятелски, когато се плъзгаха нагоре и надолу по почти голия ми гръб, увличайки ме в танц, много по-бавен и чувствен, отколкото беше музиката.
Противно на легендата, тялото му срещу моето беше горещо, гладко като мускулест сатен, но също така можеше и да е издялано от стомана, когато се опитвах да се измъкна от прегръдката му. Пулсът ми се учести и си помислих, че ще припадна, когато той наклони главата си и устните му проследиха врата ми. Мисля, че всъщност сърцето ми спря, когато той внимателно целуна кожата, сякаш вкусваше пулсирането под повърхността й. Изглеждаше така, сякаш кръвта ми можеше да го омагьоса, ако забавеше движението си и се сгъстеше във вените ми, очаквайки да я освободи. Окъпах се в пот, което нямаше нищо общо с жегата от толкова много тела, натъпкани в малкото място. Дали щеше да ме убие точно тук пред очите на няколко стотици свидетели? Тръпка премина през мен, когато осъзнах, че вероятно щеше да се измъкне с него. Той определено можеше да носи тялото ми и никой нямаше да си помисли нещо за това; всички щяха да видят как Томас се грижи за своята съквартирантка, която е припаднала от жегата. Какъв джентълмен.
Трябваше да зная, че нещо такова щеше да се случи. Всеки път, когато се доверявах на някого, той ме предаваше; всеки път, когато заобичвах някого, той умираше. И тъй като Томас вече бе мъртъв, то закономерността се запазваше.
— Моля те, не се бори с мен!
Дъхът му върху студената ми, влажна кожа ме накара да потръпна. Внушението премина като наркотик през вените ми, окъпвайки ме в утешително, розово спокойствие, което отнесе част от страха и повечето от болката, при което ми беше трудно да мисля. Не беше толкова силно, колкото ако бяхме направили очен контакт, но въпреки всичко ме накара да се чувствам, сякаш съм обградена от гореща вода, а не от въздух, с всяко фино движение повече от усилие, отколкото трябваше да бъде. Не че това имаше значение: усилията ми не постигаха нищо, освен да изпратят глуха болка в наранената ми китка и да го възбудят. Нищо не бе изписано на лицето му, но тялото му сякаш не беше напълно под контрол и аз можех да почувствам как се уголемява и втвърдява под дънките.