Той докосна леко с горещите си устни моите.
— Нямам намерение да те нараня — промълви.
Ако имаше значение, щях да му припомня, че независимо от това дали щеше да ме убие собственоръчно или да ме заведе при Тони, накрая резултатът щеше да бъде един и същ. Но нямах възможност да кажа, каквото и да е било, преди неговите устни да докоснат отново моите; и тогава неговият контрол се срина и той покри устата ми в приклещваща целувка, в която нямаше и следа от предишната нежност.
Ръцете му се затегнаха около мен, притискайки ме към всеки инч от тялото му, като ме целуваше почти отчаяно подобно на умиращ от глад човек на празненство. Неговата силна ръка се спусна по-надолу по гърба ми, докато не достигна края на късата ми кожена пола и я повдигна. Внезапно той ме вдигна напълно от пода и ме постави на кръста си, така че трябваше да го обгърна с краката си или да падна и сетивността ми така се претовари, че ми отне минута да осъзная, че той се бе отправил танцувайки обратно към склада. Сякаш предпочиташе убийството му да бъде насаме.
Той все още ме целуваше, когато първата експлозия от енергия се излъчи от него, изпращайки тръпки до върха на пръстите ми. Или нещо бе нарушило концентрацията му или вече не се притесняваше да се предпазва. А и защо да бе необходимо? Вероятно аз бях единственият чувствителен човек там, а аз вече знаех какво представляваше. Той можеше и да изглежда по същия начин на останалите, но за мен беше, сякаш кожата му е потопена в разтопено злато, което го караше да блести като миниатюрно слънце в тъмна стая. Количеството енергия, изливащо се от него, накара косъмчетата на ръцете и врата ми да настръхнат, докато тя се завихряше и пукаше около нас. Въздухът стана тежък, подобно на момента точно преди буря, когато всичко внезапно става по-ясно, по-светло, по-остро. Цялата тази сила скоро намери своя фокус. Тя ме удари като високия прилив в океана, заливайки ме вълна след вълна със сила, която правеше трудно да си спомня защо се бях борила, или каквото и да е било друго.
Той прекъсна целувката и аз издадох малък непредизвикан звук на протест, преди той отново да плъзне устата си върху врата ми. Но аз нямах нищо против; този път това изглеждаше като нежен жест, въпреки че малка част от мозъка ми забеляза, че неговата коса падаше върху разкъсаната ми риза, скривайки я от ярките светлини на близкия бар. Лусил, която изпълняваше поръчка няколко ярда по-далеч ми намигна изненадано, докато се промъквахме зад тезгяха. Не се опитах да извикам за помощ. Осмислих факта какво би могла да направи Лусил дори и срещу бебе вампир, а какво остава за господар. Въпреки това истината беше, че не ми пукаше. Но явно Томас си бе помислил, че мога да бъда толкова глупава или просто не искаше да поеме риска. Той ме целуна отново и каквито и да бяха неговите мотиви, той определено знаеше какво прави. Коприненото усещане на неговите устни върху моите размъти мислите ми още повече и когато най-накрая се отдръпнахме, бях толкова зашеметена, че да си спомня, че не биваше да го поглеждам в очите. Умът ми веднага замръзна, всички мисли, освен Томас просто се изпариха, сякаш някакъв бутон в мозъка ми беше изключен. Светлината се замъгли и музиката стана неясна, докато всичко, което можех да виждам, бе неговото лице и всичко, което можех да чуя бе тупкането на пулса в ушите ми.
Защо никога не бях забелязала начина, по който очите му пърхаха толкова съблазнително? Миглите бяха черни копринени ресни около малки пламъчета, които танцуваха в зениците му, причинени от светлините на бара. Нещо в мен реагира на жегата, която видях в неговия поглед и моите ръце се изстреляха по своя воля, започвайки да очертават кръгчета по стомаха му през материята на ризата му. Всичко, което имаше значение беше усещането за тези твърди мускули под копринената кожа; всичко, което исках, бе да си проправя път до врата му и да заровя ръцете си в блестящия водопад от черна коса, за да проверя дали тя бе така мека, гъста и тежка, както изглеждаше. Но след това бях разсеяна от вида на тъмно зърно, показващо се изпод една от многото гънки на неговата риза, нещо, което ме е разсейвало повече пъти, отколкото можех да преброя. Открих, че то бе толкова страхотно на вкус, колкото и на вид, както и винаги съм знаела, че щеше да бъде, и то се втвърди красиво под натиска на устните и зъбите ми, сякаш бе жадувало за докосването ми. Вземайки всичко предвид, едва забелязах, когато Томас ме отнесе обратно в склада и затвори вратата с крак.