Ръката на Рейф върху рамото ми се напрегна, а аз прехапах устната си. Да повторя избухването си можеше и раздразни Консула — това не бе много умен ход, но ми беше трудно да остана безмълвна. Не можех да преброя колко пари бях спечелила за тази гад през годините, но бяха доста. Знаех това от факта, че той бе спечелил най-малко 10 милиона, когато бе закупил цитрусови плодове точно преди серия от природни бедствия, които унищожиха портокаловата реколта в Калифорния и причиниха покачване на цените до небесата. Това не се случваше всеки ден, но също така не беше изолиран случай.
Но въпреки това трупането на пари от страна на Тони никога не е било основният ми проблем с него. Това, което ме накара да изчезна, освен факта, че разбрах за родителите си, беше решението му да остави огънят да унищожи една сграда, защото искаше да купи малко земя в този район на ниска цена. Бях му казала за това, което щеше да се случи една седмица предварително и той имаше достатъчно време, за да предупреди хората, но, разбира се, не го направи и аз разглеждах ужасено във вестника снимките на овъглените детски тела и получих един от тези моменти на просветление. Проверката ми потвърди това, в което се съмнявах: той използваше таланта ми, за да ограбва, да планира политически маневри и успешно да прекарва наркотици и нелегални оръжия покрай властите. И това бяха само тези неща, за които знаех. В деня, в който събрах всички късчета заедно, си обещах, че по някакъв начин ще го накарам да си плати. Той си беше получил заслуженото, но по мое мнение това не беше достатъчно.
— Тогава тя не би трябвало да е голяма загуба. Ще бъдеш компенсиран.
— Консуле, с цялото дължимо уважение, единственото, което искам, е тя да се върне при мен. Аз съм законният й господар, както предполагам ще се съгласите.
— Не.
Тъмният поглед се плъзна по мен моментално и внезапно разбрах как се чувства заека, когато погледне нагоре и види ястреб.
— Ние имаме планове за нея.
Тони се разбесня и забелязах, че Алфонс не направи никакъв опит да помогне на своя сразен работодател. Преценката ми за неговата интелигентност веднага се повиши. И ако Тони вървеше със закъснение към гроба си — този път за постоянно — то Алфонс видя шанс да поеме контрола над нещата, а това ми вършеше работа. Аз и Алфонс не бяхме точно приятели, но доколкото знаех, той нямаше причина да ме иска мъртва, освен факта, че Тони му бе заповядал. Ухилих се — продължавай да говориш, Тони. За нещастие един от двамата огромни вампира, които носеха леопардови препаски и охраняваха стола на Консула, се приближи и махна след минута огледалото от масата. Много лошо, тъкмо бях започнала да се забавлявам.
Натиска на ръката на Рейф ме предупреди да запазя безизразното си изражение. Както и не беше добра идея да показваш, какъвто и да било страх или слабост на едно съдебно дело — а това беше като Съда сред съдилищата — така и не беше много умно да си прекалено весел. Някой можеше да приеме това като предизвикателство, а това щеше да бъде много лошо. Бързо промених изражението си — не разкриващо нищо лице, което използвах, докато растях. Не беше трудно: малката радост, която бях изпитала, изчезна, когато се обърнах отново към Сената. След като вече Тони не ги разсейваше, всички съсредоточиха вниманието си върху мен, а това би разстроило всеки, дори и някой, който редовно ходи на семейните сбирки. Тони настояваше, още повече, след като неговият телепат бе превърнат и загуби таланта си, да бъда до него, особено ако конкурентните фамилии щяха да изпращат убийци. Не знаех защо. Не можех да чета мисли, а и виденията ми за настоящето на някого бяха слаби. Бях му казвала това стотици пъти, че не мога да си включа дарбата подобно на телевизор, а когато виденията идваха, не можех да избера тяхната тема. Той ме игнорираше, може би защото му харесваше идеята да има собствен ясновидец на негова страна като тренирано куче. Както и да е, след огромния брой ужасени хора, които бях видяла, си мислех, че нищо повече не може да ме впечатли. Сгреших.
Освен Консулското място, имаше още дванайсет места на масата. Повече от половината бяха свободни, но и тези, които бяха заети, бяха достатъчни. Тъмнокоса жена стоеше най-близо до мен и бе облечена в дълга кадифена рокля. Малка шапка, украсена с перли, големи колкото палеца ми, обрамчваха лицето й, а тежка, златна бродерия се спускаше по бургундската й пола. Кожата й имаше млечния блясък на естествено бледите кожи, които не са виждали слънце в продължение на векове, и бе обезобразена единствено от рязък белег около гърлото й, който не се прикриваше от копринената й панделка. Някой се беше приближил достатъчно близо до тази красавица, за да се опита да й отреже главата, но не е бил наясно, че това действие само по себе не убиваше вампир. Ако сърцето бе невредимо, тялото щеше да се регенерира, въпреки че потръпвах само при мисълта колко усилия са били необходими, за да се излекува такава рана.