До нея седеше единственият човек, когото разпознавах. Нямаше как да не го позная, тъй като Тони при всяка възможност непрекъснато се хвалеше със своите връзки с известната фамилия Дракула и имаше портрети и на тримата братя в тронната си зала. Той е бил създаден не от Влад III Терез, който беше Дракула от легендите, а от неговия по-възрастен брат Мирча. Ние се грижихме за доброто му прекарване във Фили, когато бях на 11. Като много деца и аз обичах интересните истории, което беше щастлива случайност, тъй като имаше много малко неща, които Мирча да харесва повече, отколкото разказите за лошите стари дни. Той ми разказа как, когато неговите по-млади братя, Влад и Раду, са били заложници в Адрианополис. — Отоманският султан не вярвал, че в противен случай баща им ще спази договора. — Мирча се сблъскал с отмъстителна циганка. Тя мразела баща му, поради факта че бил прелъстил и след това изоставил сестра й, която била майката на Дракула, така че проклела Мирча с вампиризъм. Помислих си, че идеята е била да се прекъсне семейната линия, тъй като вампирите не можеха да имат деца, а и всеки е смятал, че заложниците нямало да се завърнат. Но както Мирча изтъкна, тя в действителност му бе направила услуга. Малко след това унгарски разбойници, които работели с някои от местните благородници, го заловили, измъчвали и го заровили жив, което можело да бъде крайно неприятно, ако вече не бил мъртъв. Поради обстоятелствата това се оказало повече неудобство, отколкото нещо друго.
Бях прекалено млада, когато го срещнах, за да осъзная, че красивият млад мъж, който ми разказваше истории от румънския фолклор, всъщност бе по-стар от Тони с около век. Сега той ми отправи окуражаваща усмивка. Мирча изглеждаше на около 35 години. Усмихнах се в отговор въпреки себе си; първото ми влюбване бе в тези кафяви кадифени очи и бях забравила колко е привлекателен. Същите черти бяха спечелили на по-дълго живелия му брат Раду прозвището „Красавеца“ през 16-ти век. Мирча се пресегна да изчетка прашинка от шикозния си черен костюм. За разлика от Рейф, който предпочиташе повече по-обикновените неща, Мирча бе единственият вампир, когото познавах, който се интересуваше много от модата. Може би мислех така, защото никога не го бях виждала да носи кралските символи на Влахия или дрехи, които просто не ставаха. Във всеки случай той изглеждаше съвсем съвременен, с изключение на дългата, черна коса, хваната на конска опашка. Радвах се да го видя, но дори и наивно да смятах, че ме помни, се съмнявах, че един глас щеше да промени нещо.
Говорейки за осъвременяване на гардероба, вампирът, който седеше до Мирча — същият, който се шляеше в чакалнята — изглеждаше като някой от списание GQ, ако то се беше издавало през 17-ти век. Имайки предвид, че бях прекарала много време в Готик клуб, не възразявах срещу редингота, ризата с жабо и бричовете, които носеше. Бях виждала и по-странни облекла, а това поне беше доста по-добро — копринените чорапи разкриваха крака, доста по-добри от на съвременните модели, а неговите определено си струваха. Същината на въпроса обаче бе в това, че дрехите бяха изработени от маслено жълт сатен. Съжалявам, но вампир в жълто бе просто погрешно, особено като се добавят ясни сини очи и лъскави кафяви къдрици, стигащи до половината на гърба му. Той бе много красив, с едно от онези честни, открити лица, на които веднага се доверяваш. Наистина ме дразнеше факта, че принадлежеше към вампирската общност.
Усмихнах му се колебливо, разчитайки на теорията, че няма да ме заболи, а и освен това бях единственият друг човек в стаята, облечен в жълто. Разбира се, усмихнатото личице на тениската ми не изглеждаше по най-добрия начин в момента, което може би обясняваше защо той не се усмихна в отговор.
Той ме наблюдаваше с почти гладно изражение, погледът му бе толкова напрегнат, че започнах да се надявам да бе закусил. Трябваше да махна цялата тази кръв от себе си, преди да започнех да изглеждам на някого като ордьовър. Останалите вампири, двама от далечната страна на Консула, толкова много си приличаха, че счетох, че са роднини. По-късно открих, че това беше съвпадение. Мъжът бе почти толкова стар, колкото и Консула и беше започнал живота си като един от телохранителите на Нерон, въпреки че неговата майка е била робиня, заловена някъде много по-далеч от Италия. Той бил един от любимците на императора, тъй като вкусът му бил далеч по-садистичен от този на неговия господар: познайте кой в действителност е подпалил Рим? Жената, която много приличаше на Порша, бе родена в предвоенните Южни щати. Можеше да се каже, че тя бе убила повече съюзнически войници в периметъра на 20 мили или повече около родния й дом, отколкото Конфедеративната войска, а след приключването на войната била много опечалена, тъй като приключило времето на лесния лов. Но въпреки и от различни ери, страни и произходи, те изглеждаха като близнаци с млечния цвят на лицата си и вълнисти тъмни коси. Те дори имаха сходен цвят на очите, светло кафеникаво злато, като светлината през есенни листа, и бяха облечени в допълващи се дрехи от бяло и сребърно. Разбира се, той носеше тога, докато тя изглеждаше така, сякаш отиваше на бал в Савана, но изглеждаха много добре заедно.