— Магьосниците нямат монопол на домакини, Приткин — продължи Консулът, игнорирайки мен и Джак, сякаш бяхме две непослушни деца, играейки непосредствено пред госта. — Ние ще спазваме споразуменията си с тях, ако те спазват своите.
Трепнах и погледнах отново мъжа — не, магьосника. Срещала съм магьосници и преди, но единствено ренегати, които изпълняваха от време на време задачи за Тони. Никога не са ме впечатлявали особено. Повечето от тях имаха сериозна зависимост към една или друга забранена субстанция — странично действие от това да живееш непрекъснато под смъртна заплаха — а навикът им имаше благословията на Тони, докато ги караше да работят. Но никога преди това не бях виждала някой в добро състояние, и то член на Кръга, ако това бе той. Тони се страхуваше и от Сивия, и от Черния кръг, така че винаги съм била любопитна относно тях. Слуховете, които се разпространяваха за Сребърния кръг, чиито членове трябваше да практикуват само бяла магия, бяха стресиращи, но пък за Черния не се говореше изобщо. Когато дори вампирите намираха, че да клюкарстваш за дадена група, е прекалено плашещо, най-добре да я избягваш. Чудех се, той към кой от двата типа принадлежеше, нямаше знак или символ, който да можех да видя върху странното облекло.
Той ме посочи.
— Тя е човек и освен това използва магия; това ни дава право ние да решаваме съдбата й. — Той сви ръцете си, сякаш искаше да сграбчи нещо, може би оръжие, може би мен, а може би и двете. — Дайте ми я и ви обещавам, че никога няма да съжалявате.
Мирча го наблюдаваше така, както добрата домакиня гледаше лазещата по току-що изчистения й кухненски под хлебарка.
— Но Каси може и да съжалява, нали така? — попита той с неговия обичаен мек глас. Никога не съм го чувала да повиши тон, въпреки че стоя при Тони почти година.
Консулът изглеждаше студена като бронзова статуя, но вълна от сила се понесе около мен подобно на горещ летен бриз с капки киселина в него. Потреперих и устоях на желанието да избърша кожата си. Ако магьосникът бе забелязал това, той не го показа.
— Трябва да определим кой има повече права над нея, Приткин.
— Няма нищо за обсъждане. Пития иска тя да се върне при нея. Бях изпратен да я взема и според нашия договор нямате право да се месите. Тя принадлежи на своите хора.
Нямах идея за какво говори, но беше странно, че е толкова загрижен за бъдещето ми. Никога преди не го бях срещала и това не помагаше на объркването ми, тъй като никой от маговете, които бяха идвали при Тони, не ме бе погледнал и за секунда. Аз бях просто домашният ясновидец на вампира и бях достойна за презрение. Дразнеше ме това, че изгнаници без по-голям статус в магическата общност от мен ме третираха като шарлатанин или циркаджия. Но в момента с радост бих приела презрителното безразличие. Започвах да се чувствам така, сякаш глутница кучета се бореха за кокал, като кокалът бях аз. Не ми хареса, но нямаше какво толкова да направя.
— Тя трябва да остане с тези, които най-добре могат да защитят нея и дарбата й. — Консулът се бе успокоил. Чудех се дали това е естествен талант или нейният двехилядигодишен живот я бе научил на търпение. Може би и двете. — Намирам за интересно, Приткин, че сега твоят Кръг говори за защитата й. Не толкова отдавна ти ни помоли да ти помогнем в намирането й, жива или мъртва, намеквайки, че първото е за предпочитане.
Очите на блондина проблеснаха опасно.
— Не си позволявай да слагаш думи в устата на Кръга! Ти не разбираш опасността. Само Кръгът може да я предпази и да защити останалите от нея.
За пръв път той погледна директно към мен и озъбването му щеше да разкрие кучешките му зъби, ако беше вампир. То ми казваше, че имам още един враг, за когото да се безпокоя. Погледът му ме шибна като с камшик и определено не му хареса това, което видя.
— Било й е позволено да се развива необучена, отделена от всеки, който е можел да я научи на контрол. Това е рецепта за бедствие.
Срещнах тези притворени зелени очи и нещо подобно на страх премина през тях за секунда. Ръката му се придвижи към ножа в канията на китката му и за момент си помислих, че ще го хвърли по мен. Рейф трябва да си е помислил същото, защото се напрегна, но гласът на Консула се намеси преди някой да успее да мръдне.