Трудно можех да видя случващото се после, защото нищо от него не бе с нормална човешка скорост, а Приткин бе на пътя ми. Той се бе присвил до мен с отвратително изглеждащ нож в едната ръка и пистолет в другата. Друг нож и няколко малки шишенца се носеха във въздуха до главата му, сякаш подети от невидими течения. За секунда си помислих, че е решил да ме убие пред очите на целия Сенат, но той не гледаше към мен. Статуята, която бях видяла при вратата по-рано, неочаквано бе до нас. Въпреки факта, че имаше само неясни вдлъбнатини за очи, гледаше към Приткин, сякаш очакваше заповеди. Разпознах какво бе това, което бях видяла да се движи, въпреки че никога не бях виждала такова нещо преди. Големите4 плашеха магьосниците, които Тони наемаше, малко по-малко, отколкото маговете воини. Те бяха глинени фигури, съживени от древната Кабала магия. Първоначално те изпълнявали поръчки на равини, които били достатъчно силни, че да ги създадат. Може би някои все още го правеха, но в днешни дни повечето служеха на рицарите, както наричаха маговете-воини.
Приткин ме посочи и гулът обърна празния си поглед към мен.
— Защитавай я!
Големът зае неговото място, а празните му очи се фиксираха върху мен, докато неговият господар се присъединяваше към битката. Погледнах настрани от съществото, от което ме побиваха тръпки повече, отколкото от убийците, и видях как Джак обикаляше около един от останалите двама стражи. Пазачът издаваше ръмжене, идващо ниско от гърлото му като животно, но Джак изглеждаше като дете в Коледната утрин, със зачервени бузи и светнали очи. Той отпрати Приткин с нетърпелив жест, който казваше „Този тук е мой“.
Останалият пазач вече бе извън играта, дерейки с нокти гърдите си, където кръв бликаше около рапирата, с която бе промушен, сякаш тежката му ризница дори не бе там. Нейното острие стърчеше около фут от гърба му, проблясвайки в матово червено на трептящата светлина на свещниците. Винаги съм си мислила, че рапирите са изящни оръжия, почти женствени, когато ги бях гледала по филмите, но очевидно бях сгрешила. Тази имаше ужасно острие, сякаш двуостра кама бе разтегната до инч широчина и три стъпки дължина. Докато се борех да си поема въздух, Луис-Цезар я издърпа от гърдите на вампира и със същото плавно движение го обезглави. Това бе извършено с такава скорост, че за момент се заблудих, че той пропусна. След което главата падна от врата и се затъркаля по пода.
Клепачите на вампира потрепваха и зъбите му бяха оголени, когато главата се търколи и спря на не повече от фут пред мен; истинско чудо бе, че шлемът още беше на нея. Кълна се, че устата помръдна, захапвайки празния въздух сякаш се опитваше да достигне врата ми, дори и когато кръвта му се разливаше около него в разширяващо се петно. Трябва да съм издала някакъв приглушен звук или нещо друго, защото големът възприе главата като заплаха и бързо я изрита настрани. Това би било мило, освен че той надцени тежестта й и я запрати така, че прелитайки над масата на Сената тя тупна глухо в стената зад старателната прическа на красавицата.
Следа от кръв обезобрази повърхността на масата пред нея и множество капки изпръскаха косата й, където заблестяха като малки рубини. Тя измъкна главата изпод масата и учтиво я предложи на компаньона си, който също толкова учтиво отказа. Той беше зает да почиства масата, обърсвайки с ръцете си разлятата кръв. Капките се спускаха да срещнат дланта му, сякаш те бяха желязо, а тя — магнит. Както се случи и с Томас по-рано, те изчезваха в кожата му като лосион.
— Тези неща са доста изморителни — каза той разговорливо и красавицата кимна в една от паузите, докато лижеше лъскавия гръбначен мозък, който се бе показал от счупения врат на нейната награда.
Трябваше да затворя очите си за момент и да се опитам да не повърна, но пък поне не крещях. Първо, това нямаше да изглежда силно, ако се случеше пред очите на Сената, а това беше лошо. Второ, гърлото ми все още бе възпалено, поради факта че едва не бях удушена малко по-рано. Трето, не ми достигаше въздух, благодарение на тежестта на Томас. Опитах се да го избутам на една страна, но беше сякаш се опитваш да преместиш мраморна статуя. Той само ме притисна по-силно надолу, докато не извиках от болка; тогава тялото му омекна, разтапяйки се срещу мен, сякаш бе топла сатенена завивка. Трябваше да бъде успокояващо, като се изключи факта, че не можех да дишам или да помръдна, а Джак и останалият пазач се бяха приближили прекалено близко.
4
Голем — същество, направено от нежива материя и одухотворено от човека, съгласно юдейския фолклор. Вдъхването на живот у голема става чрез изписването на магически думи върху хартия и поставянето и в устата му, или изписването на магически символ на челото му. Неговата „мисия“ е покорно да върши всякаква работа, която му се заръча сходна функция има и у хаитянските зомбита, които също робуват и не притежават дар слово и собствена воля. — Б.пр.