Но това беше лудост, да не споменавам, че бе и невъзможно. Аз не участвах във виденията си. Бях наблюдател отстрани, невидима и ненамесваща се като призрак. Или поне бях до тази вечер. Преди дори да започна да мисля какво да направя, усетих една гореща ръка върху себе си, на едно много интимно място, и погледнах шокирано надолу, за да открия млада брюнетка, лежаща до мен, почти заровена в купчината одеяла на леглото. Стаята ухаеше на секс, сладникав и тежък, и сега знаех защо.
Фина малка ръка се движеше върху моята — негова плът със сигурни докосвания. Тя ме погали отново, този път по-силно, и аз наблюдавах с нещо близко до ужас, когато една анатомична част, която никога не бях притежавала, израсна дори по-дълга изпод ръката й. Порой познати усещания се появиха от тази непозната част, заедно с мисли, за които бях абсолютно сигурна, че не са мои. Тя прокара нокътя си по розовия край, който се бе извил към нея и аз почти изкрещях. Никога не се бях чувствала така. Разбира се, опитът ми не беше точно обширен, а и усещанията идваха от другата страна на монетата, но това бе почти непоносимо. Бях изтощена от слабата жега, която се зароди бавно и се разпростря от повърхността по протежение на вените ми и вече не изпитвах отчаяна нужда да потъна в нейното бяло тяло толкова дълбоко, колкото можех.
Тя се изви в одеялата, които лежаха плътно и нежно върху голата ни кожа.
— Какво не е наред, красавецо? Не ми казвай, че вече изгуби интерес!
Тя ускори темпото и внезапно стана трудно да дишам.
— Можеш да го направиш и трети път; знам го.
Моят почти транс се разруши, когато тя се премести по-близо, навлажнявайки устни, и се отдръпнах. Изскимтях от болка, както защото тя се поколеба за секунда преди да ме пусне, така и поради желанието на тялото ми за облекчаване. Беше толкова стимулиращо да бъде болезнено, но не бях заинтересувана от това, което ми се предлагаше. Помислих си честно, че ще повърна, когато преместих погледа си от изуменото й изражение към превъзходното мъжко тяло, което бях заела. Нямаше думи за това, което изпитвах — пълно объркване и неверие. Ръцете ми сграбчиха края на маската и я дръпнаха силно. Изражението, което ме гледаше от огледалото, бе лицето на Луис-Цезар, пребледняло от шока. Исках да му изкрещя да направи така, че всичко това да спре, да се махне от мен, но знаех, че това нямаше да свърши работа. По някакъв начин го бях завладяла и нямах никаква представа какво да правя или как да обърна нещата. Жената нададе писък и сграбчи маската, опитвайки се да я издърпа от ръката ми и да я сложи обратно на мястото й.
— Не поемайте рискове, монсеньор. Знаете колко педантични могат да бъдат вашите телохранители — никога не я сваляйте. — Тя ми се усмихна порочно. — Освен това ми харесва да я носите, докато правим любов.
Тя обви ръцете си около врата ми и се опита да ме дръпне отново надолу към нея.
— Студено ми е без твоята топлина. Целуни ме.
Дръпнах се рязко от нея и изпълзях до края на леглото, чудейки се какво ли щеше да се случи, ако се предадях на черната мъгла в края на видението ми и припаднех. Дали щях да се събудя на мястото, на което принадлежах, или щях да остана заседнала тук? Реших дори и да не помислям за последната възможност. След миг жената въздъхна и се излегна обратно на леглото, милвайки леко малките си гърди. Зърната й бяха тъмно кафяви на фона на белотата на кожата й и тя ме гледаше с многозначителна усмивка.
— Уморен ли си, любов моя?
Ръката й се спусна надолу, заигравайки се с тъмното окосмение на слабините й, и тя се усмихна самодоволно.
— Обзалагам се, че мога да те възбудя отново.
Преди дори да успея да принудя претоварения си мозък да измисли отговор, тежката дъбова врата се отвори и влезе жена на средна възраст, заградена от четирима пазачи. Изражението й ми подсказа, че не идва да се присъедини, слава на Бога!
— Вдигнете го!