— Не ме докосвай!
Преди той ухаеше слабо на някакъв скъп парфюм, но сега сякаш смърдеше на изгарящата плът на жената. Не само че не исках да ме докосва; дори не го исках в същата стая.
Той отстъпи и смръщването му се задълбочи.
— Искрените ми извинения, мадмоазел. Никога не бих ви пожелал да станете свидетел на това, в никакъв случай.
Рейф го гледаше над главата ми.
— Доволен ли сте, синьор? Казах ви, че не трябва да използваме Сълзите все още и че когато тя е болна или разстроена, виденията не са приятни. Но никой не слуша. Може би сега разбирате. — Той спря, когато Мирча се появи до лакътя ми и му подаде малка кристална чаша.
— Накарай я да изпие това — изкомандва той и Рейф веднага се подчини.
— Но аз не съм — запротестира Луис-Цезар. — Дори не ги взех с мен.
Рейф го игнорира.
— Пий, mia stella, ще се почувстваш по-добре.
Той се настани до мен в голямото кресло и аз изпих уискито за няколко минути, докато дишането ми отново стана нормално. Беше толкова силно, че сякаш киселина изгори гърлото ми, но усещането беше приятно. Всичко, което можеше да избута настрани спомените, беше добре дошло. Осъзнах, че съм измачкала с юмрука си чистото кашмирено яке на Рейф, превръщайки го в просмукана, смачкана маса. Пуснах го и той се усмихна.
— Имам и други, Каси. Ти си добре и аз съм тук. Мисли за това, а не за нещата, които си Видяла.
Това беше добър съвет, но имах проблем да го последвам. Всеки път, когато погледнех Луис-Цезар, картините заплашваха отново да ме залеят. Защо Сенатът искаше да Видя нещо тази вечер, особено нещо като това? Какво ми направи той, че видението ми бе толкова различно?
— Нуждая се от баня — произнесох грубо. Това беше главно начин да избягам от Луис-Цезар, но нямаше съмнение, че мога да се възползвам от такава.
Мирча хвана ръката ми и ме заведе до врата, противоположна на входа.
— Има баня тук и би трябвало да има и халат. Ще донеса храна, докато се къпеш и ще поговорим, когато си готова. Ако имаш нужда от нещо, не се притеснявай да кажеш.
Кимнах, подадох му почти празната чаша и избягах в студения син оазис на банята.
Ваната бе достатъчно голяма, че да се брои за сауна, и аз се изкачих благодарно в нея, след като махнах разкъсаното си облекло. Направих водата толкова топла, колкото можеше да бъде и се облегнах назад, толкова уморена, че гледах сапуна в продължение на минута, смътно пожелавайки си някой да ми изтрие гърба. Емоциите ми бяха отлетели някъде, оставяйки ме да се чувствам празна. Бях изтощена физически, а сега и умственото ми състояние не бе по-добро.
Най-накрая започнах с процеса по почистването на засъхналата кръв от тялото и косата ми. Казах си, че това, което бях Видяла няма нищо общо със съвременния свят, че тази бедна жена бе страдала и умряла векове преди да се родя. Колкото и ужасно да беше, то не бе предупреждение за предстоящо бедствие или нещо друго, за което да можех да направя нещо. Опитах се да повярвам, че това беше само по-силна версия на едно от ясновидските проблясъци, които понякога получавах, когато докосвах много стари неща, намирали се при травматични обстоятелства, но не го почувствах така.
Отрано се научих да бъда внимателна към негативни ясновидски вибрации. Алфонс колекционираше стари оръжия от всякакъв вид и веднъж като дете инцидентно пипнах войнишки пистолет, с който наскоро се бе сдобил и бе в процес на почистване. Веднага ми се разкри образа на масово клане, в което е било използвано оръжието и това, което Видях ми причини кошмари за седмици. Обикновено можех да кажа дали даден предмет може да причини неприятности, преди да го докосна, сякаш ми даваше предупреждение, което можех да почувствам, ако бях внимателна. Но някои хора просто отключваха реакцията — дори такива на няколко века, като Луис-Цезар, които несъмнено бяха взели своя дял в трагедията. Все пак вече имах навика да избягвам ръкостискането с непознати, така че да не науча случайно кой мами жена си или пък е участвал в престъпление. И никога, никога не бях докосвала Тони, дори и при разминаване. Реших, че вече има ново име, което да влезе в списъка ми избягвай-на-всяка-цена.
Изплакнах се, оставих да се оттече кървавата вода и започнах отново. Исках да се почувствам чиста и нещо ми подсказваше, че това щеше да отнеме много дълго време. Сложих достатъчно пяна за вана, така че образуваната пяна да прелее от страните на ваната и да се стече на пода. Не ми пукаше. Единствената ми мисъл бе да се чудя дали можех да се мотая в банята, докато дойдеше зората и да отложа да чуя какво бе решил Сенатът за мен. Бях благодарна, че ме защитават, но се съмнявах, че помощта щеше да дойде, без да трябва да платя висока цена за това. Не че имаше значение. Не знаех къде съм, дори и да избягах, се връщах обратно в кашата с Тони. Каквото и да искаше Сенатът, най-вероятно щеше да се наложи да платя.