Проблемът беше, че си обещах, че освен там, където Тони и неговите наемници бяха замесени, никога да не позволявам способностите ми да бъдат използвани отново за нараняване на някого. Нямах идея — факт, заради който бях изключително благодарна — колко хора бях наранила или убила индиректно, докато работех за подлизуркото, но знаех, че броят им не е малък. По това време не знаех за какво се използваха виденията ми, но това по никакъв начин не ме караше да се чувствам по-добре. Хората, които бяха изобретили атомните бомби, не определяха политиката, която решаваше кога да бъдат използвани, но се чудех дали това им помагаше да спят през нощта. Не бях спала добре от много дълго време. Ако това, което искаше Сенатът, щеше да навреди на други, което беше почти сигурно, щях да разбера колко точно струват принципите ми.
5
Реших, че лявата ми китка бе изкълчена, но не и счупена и че ожулването на бузата ми не бе толкова зле, колкото първоначално си мислех, макар че задника ми не се справяше така добре. Падането върху пистолета в склада ми остави натъртвания с размера на дланите ми, които се оцветиха в лилаво. Страхотно. Съвпадаха с отпечатъците от пръсти около врата ми, тъй че поне бях в тон.
Тъкмо бях завършила огледа, когато Били Джо се показа на прозореца. Погледнах към вратата, като наистина исках да му кажа да се разкара, но не ми харесваше възможността за публика. Били беше асото в тестето ми и най-добрият ми шанс да се измъкна от това място. Не исках никой да знае, че той е някъде тук.
Той видя изражението ми и се усмихна.
— Не се тревожи. Някой е направил заглушаващи заклинания в тези стаи. Каквото и да планират, не искат да бъдат подслушвани.
— Добре, тогава: къде, по дяволите, беше? — Емоциите ме заляха, като видях как се опитва да изглежда както обикновено, сякаш не ме беше зарязал да се оправям сама по-рано.
Били Джо, алкохолизиран пушач и картоиграч приживе, беше един от малкото ми приятели, нищо, че бе умрял преди много години. Но сега беше оплескал нещата и го знаеше. Големият, як комарджия въртеше в ръцете си малката вратовръзка около врата си и изглеждаше смутен. Знаех, че реакцията му бе истинска, а не някоя от превземките му, защото все още не бе направил някой от развратните си коментари за липсата ми на облекло.
— Сблъсках се с Порша и тя ми разказа какво се е случило. Отидох да те търся в клуба, но ти вече си бе тръгнала. — Той побутна неговия Стетсън с почти прозрачен пръст, след което се материализира още малко. — Ти ли направи всичко това? В задната стая бе пълна каша и полицията беше плъзнала навсякъде.
— Да, обикновено убивам пет вампира, след което оставям телата на полицията, за да ги разследват.
Стандартна политика на свръхестествената общност бе да почистиш собствената си бъркотия. При някои обстоятелства можеше да си навлечеш повече неприятности, ако оставиш телата пръснати наоколо, което можеше да докара на патолога сърцебиене, отколкото за самите убийства. Преди това не е било необходимо и вероятно по този начин са възникнали старите легенди, но колкото повече се разрастваше човешката популация, толкова повече тази линия на поведение беше от жизнено значение. Сенатът определено не бе въодушевен от идеята вампирите да бъдат нарязани на парчета в лаборатории, докато човешките учени се опитват да открият тайната на вечния живот или пък откачили правителства да започнат съвременна версия на Инквизицията.
— Какви тела?
Били Джо се материализира дотолкова, че можех да видя отсянка от червено в модната му риза с жабо — модна за 1858, годината — в която каубоите го бяха изпратили на персонално пътуване по Мисисипи.
— Кръвта беше навсякъде и вътре изглеждаше така, сякаш е преминал тайфун, но там нямаше никакви тела.
Свих рамене. Наистина не бях заинтересувана от факта, че Томас е имал партньор, който е извикал екипа за почистване. Ако някой от другите хора, на които вярвах, ме бе излъгал, просто не исках да знам.
— Супер, ти ме остави и за малко да бъда убита. Какво знаеш за ситуацията тук?
Били Джо изплю парче призрачен тютюн срещу стената на банята. То остави тънка следа от ектоплазма, когато се плъзна надолу, и аз се намръщих.