Всичко свърши и Ребека осъзна, че стените на личния й свят, някога внимателно изграждан, бяха завинаги разрушени. Вече за нея нищо нямаше да бъде както преди. В цивилизования й свят бе нахлул елемент на дивото. Тя знаеше, че Кайл Стокбридж бе мъжът, когото бе очаквала.
Доста време мина, преди Кайл да събере сили да се откъсне от мекото топло тяло на Ребека. С въздишка на доволство той се обърна по гръб и я притегли към себе си. Може би сега трябваше да й каже всичко, но не можеше да се накани. Реши, че не е най-подходящия момент за начало на дълъг обяснителен разговор. Скоро щеше да настъпи утрото. Тогава бе по-удобно да й каже, това, което трябва. Точно сега искаше да се наслаждава на последствията от случилото се преди малко.
Бъдещето, на което вече можеше да отдели внимание, изглеждаше светло и обещаващо. Направо беше невероятно колко по-ясно можеше да мисли сега, когато временно бе задоволил непреодолимото желание, трупало се у него през последните няколко седмици.
— Кайл?
— Хм? — прозина се блажено той.
— За какво мислиш?
— Че ти си най-хубавото нещо, което се случи в живота ми от много време — призна си честно Кайл.
Ребека се усмихна в тъмнината и се сгуши още по-близо до него.
— Радвам се. Тъкмо си мислех нещо подобно за теб.
Той се засмя, доволен от признанието.
— Добре. Тогава няма да ми дадеш мира, ако ти кажа какво ще стане след това.
Тя притихна.
— И какво ще стане след това?
Кайл се подпря на лакът и погледна въпросителното й изражение. Ребека изглеждаше токова мила и сладостно чувствена с тъмната си коса, която се бе разрошила върху раменете й. От края на чаршафа леко се показваше зърното на една от гърдите й. Той почувства леката вълна на желание, която премина през тялото й, и блажено й се наслади.
— Искам да дойдеш да живееш при мен — каза нежно той, като повдигна глава, за да види реакцията й. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Очите й се разшириха от учудване, но тя за известно време не отговори. Кайл се намръщи, осъзнавайки, че Ребека не подскочи от радост, когато чу предложението му.
— Е? — подсети я енергично той.
— Кайл, не знам дали предложението ти е уместно — промълви най-после тя.
За момент го обхвана яд. И през ум не му беше минавало, че тя може и да му откаже, особено след като така изцяло му се бе отдала.
— Какво означава това? — попита той, като полагаше усилие да се овладее да не избухне. Беше си обещал никога да не избухва пред Ребека. — Поне два пъти в продължение на един час ми каза, че ме обичаш. Преди няколко минути викаше името ми, когато изгаряше в прегръдките ми. Познавам те повече от два месеца. Сигурен съм, че в живота ти няма друг мъж. Аз те желая и ти ме желаеш. Тогава защо не искаш да живеем заедно?
Тя го погледна притеснено, като прехапа долната си устна с малките си бели зъби.
— Много ще ни бъде трудно да държим нашата… връзка в тайна. Ако се преместя при теб, това ще бъде невъзможно.
Гневът застрашаваше да експлодира в нещо по-неконтролируемо. Кайл полагаше усилия, за да контролира емоциите си. Той сграбчи Ребека за раменете, като внимателно, но твърдо я прикова към леглото.
— Хайде да си изясним нещо. Нямам и намерение да се опитвам да държа връзката ни в тайна. За Бога, искам целият свят да знае за нея! Колкото до тази нощ, ти си изцяло моя.
— Бъди разумен — каза отчаяно тя. — Увлеченията на служебното място винаги се оказват нелепи.
— По дяволите, недей да омаловажаваш това, което стана между нас, като го определяш като увлечение на служебно място. Искам да живееш с мен. Искам да споделиш дома ми и живота ми. И искам всички, включително целият ми персонал на „Флеминг Лък Ентърпрайзис“ да знае това.
— Хората ще говорят.
— По дяволите! Те вече говорят. Казах ти го. Нека поне да има причини за това.
— Лесно ти е да го кажеш.
— Ако се притесняваш, да не би да станеш обект на клюки, успокой се — отвърна сдържано той. — Ще уволня всеки, който си позволи да приказва не това, което трябва. След като покажа вратата на няколко клюкари, няма да има за какво да се тревожиш.
Устните й трепнаха в лека усмивка.
— Ти си невероятно арогантен. Винаги ли получаваш това, което искаш?
Той втренчи поглед в нея, без да знае как да й отговори.
— Не — каза най-после той, без да даде повече обяснения.