Лицето й помръкна. Очите й се оживиха от силно любопитство.
— Какво си искал и не си получил? — попита нежно тя.
За момент той съжали, че импулсивно й бе отговорил честно.
— Няма значение. Не е важно. Престани да се опитваш да променяш темата.
Трябваше да внимава с тази жена. Ребека беше много прозорлива. Започваше прекалено добре да го опознава. В службата вече можеше да предусеща настроенията му и да предугажда желанията му. Ако не внимаваше, тя щеше още по-добре да проникне в него. Беше рисковано да я допуска твърде много до себе си — осъзна внезапно той.
Но рискът си заслужаваше — реши Кайл. Беше готов да се прости с всякаква предпазливост, ако това беше условието Ребека да заеме твърдо място в неговия живот. В тази рискована връзка щеше да разчита на късмета на рода Стокбридж.
— Беки…
— Ще помисля, Кайл — каза бавно Ребека.
— Не съм съгласен — заяви той. — Ако те оставя да размишляваш дали да се преместиш при мен, ще се откажеш. Ти си твърдоглава като мен. Кажи „да“, Ребека. Кажи го сега. Тази нощ. Аз ще се справя с всичко, което възникне в службата.
— Можеш ли да се справиш с всичко, което възникне там? — попита тя, изпълнена със съмнение.
— Разбира се, че мога — избухна леко Кайл. — Аз съм шефът!
— О, да — каза Ребека с подигравателно изненадано изражение. — Непрекъснато забравям.
За момент Кайл помисли, че тя говори сериозно, но видя дяволитото пламъче в очите й и простена.
— Разбирам защо може да има объркване по този въпрос — каза сухо той. — Много хора започват да се чудят кой управлява във „Флеминг Лък“. Напоследък опашката от хленчещи с молби пред твоята врата е няколко пъти по-дълга, отколкото пред моята.
— Само защото си голям грубиян.
— Благодаря. Поне знаеш, че работата ти е осигурена. Сега не бих посмял да се отърва от теб. Всички ще ме напуснат пет минути след това.
— Кажи ми нещо, Кайл. Ако откажа да се преместя да живея при теб, пак ли няма да имам проблеми с работата си?
Кайл замръзна, у него отново се надигна гняв. Той го овладя.
— Ужасно глупав въпрос.
— Трябва да знам — отговори просто Ребека.
— За какъв идиот ме мислиш? — попита я Кайл. — И двамата знаем, че ще напуснеш в мига, в който се опитам да използвам работата ти, за да те заставя да правиш това, което искам.
— Значи ако откажа, няма да ме уволниш?
— За Бога, не. Няма да те уволня. Но няма и да престана да те любя. И някоя от нощите ти ще престанеш да се тревожиш за това какво мислят в службата и ще решиш да ми се довериш. И ти го знаеш, и аз го знам. Това е неизбежно. Тогава защо не кажеш „да“ още тази нощ?
Усмивката й беше нежна, загадъчна и многообещаваща.
— Да — каза тихо тя.
Кайл притаи дъх, чудейки се дали беше чул правилно. Той беше си наумил още няколко аргумента, беше подготвил всички видове оръжия, които можеше да измисли, за да я увещае да направи това, което искаше от нея. Но изглежда битката бе приключила. Нямаше нужда да хаби повече патрони. Обзе го облекчение. Ребека беше негова.
— Утре е събота — каза той. — Ще се пренесеш този уикенд.
Кайл искаше да затвърди победата си, преди Ребека да започне да се отмята. Той я бе видял как действа, когато категорично бе забранил нещо в офиса. Предаваше се много въздържано, но след това намираше начин да подкопае неговото категорично решение, докато най-после получеше точно това, което искаше. Неведнъж Кайл бе установявал, че президентските му разпоредби ловко бяха лишавани от цялата си строгост.
Тя притаи дъх.
— Тази седмица ли? Толкова ли си сигурен?
— Толкова съм сигурен — каза с равен глас той.
— Не мия прозорци — предупреди тя.
Кайл се засмя, облягайки се на възглавниците. Притегли я върху себе си.
— Не се безпокой. Имаш много други дарби.
Ребека кръстоса ръце върху гърдите му. Очите й сияеха от топлина и радост.
— Например?
Той сграбчи бедрата й и я плъзна надолу, така че да усети как мъжествеността му отново се надига.
Имаш природна дарба да се грижиш за един постоянен проблем, който напоследък стои пред мен.
— Силно вярвам в използването на природните таланти на човека.
Тя изкусително се изви и Кайл пое дълбок успокояващ дъх.
— Люби ме, скъпа — помоли я той изведнъж, като пръстите му се извиха в косата й. — Люби ме, докато престана да мисля.
Тя го погледна за момент отгоре и нещо проблесна в очите й. Сякаш бе стигнала до някакво вътрешно решение. И за радост на Кайл, изведнъж легна върху него. Устните й бяха навсякъде — вкусваха го, дразнеха го, побъркваха го от желание. Ръцете й ги следваха, изучавайки тялото му с приятна смелост, от която му спираше дъхът. Тя бе мека, топла, възбуждаща. Кайл се предаде на невероятното вълнение Ребека да му доставя удоволствие.