Тя го обсипваше с любов. Кайл никога не бе усещал подобно нещо. Скоро бе опиянен от усещанията, която тя създаваше у него и като всеки човек в такова състояние, не можеше да си състави ясна представа за бъдещето. Ребека беше тайното му съкровище — каза си Кайл, и той щеше да я пази по-добре, отколкото драконът пазеше купчината злато.
Последната му мисъл, преди да заспи до Ребека, беше, че ще й каже всичко малко по-късно, отколкото предварително бе решил. Утре беше прекалено рано. Тя беше малко изнервена при мисълта за това как колегите ще посрещнат новината за тяхната връзка. Трябваше й време, за да свикне с връзката и с новия си живот с него.
Кайл си помисли, че има на разположение още малко време. В края на краищата, той бе изпреварил адвокатите, които търсеха Ребека Уейд. Естествено, бе извадил късмет. Беше я открил почти веднага, след като започна да я търси. Адвокатската фирма не бързаше. Може би щеше да я търси още поне няколко седмици. Да, той имаше време. И късмета на рода Стокбридж. Можеше да си позволи за малко да се отпусне и да се порадва на любовта на Ребека Уейд. Когато се наложеше да й каже истината, тя вече твърде много щеше да се е обвързала с него, за да се замисля защо той я бе потърсил.
Глава 3
През следващите десет дни Кайл изцяло се отдаде на многобройните удоволствия, които му предлагаше животът с Ребека. Той откри, че направо процъфтява в истинска домашна атмосфера. За първи път изживяваше такова нещо и спокойствието направо го смайваше. За първи път, откакто бяха основали „Флеминг Лък Ентърпрайзис“, започна да напуска офиса в пет часа следобед заедно с останалите служители. За Кайл беше откритие и рядкото удоволствие да разговаря с жена, която го разбира. Ребека му разказваше за това, което се бе случило през деня, като даваше мнение и правеше занимателни дискусиите, които се водеха в неговия хол на чаша вино. Понякога му се поскарваше, друг път го хвалеше за успехите в службата. Често правеше предложения и не се отказваше да отстоява мнението си.
На Кайл му харесваше, че разговорите с Ребека за работата го стимулираха. Той не беше свикнал да се доверява на жена или на когото и да било друг по този въпрос, но усети, че след дълъг уморителен ден това му носеше облекчение. Щом Ребека беше около него, всичко в живота му изглеждаше малко по-леко. Най-изумителното от всичко бе, че той започна по друг начин да гледа на ролята на бизнеса в своя живот. Започна да открива, че в живота има други по-важни неща. На първо място от тях бе да люби Ребека. В четвъртък се наложи да замине в командировка, която бе насрочена седмици. Мисълта, че ще се отдели от Ребека дори само за една нощ, го притесняваше. Следобед Кайл се отби в кабинета й на път за летището.
— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с мен? — попита я той. Ребека се усмихна.
— Кайл, вече говорихме по въпроса. Нали си спомняш, че съм ти необходима тук, за довършителните работи по сделката Дженингс — Хътън? Самият ти го каза.
Той тихо изруга и се намръщи.
— Знам. По дяволите, иска ми се да можех да отменя това пътуване.
— Няма да те има само една нощ — внимателно изтъкна тя.
Кайл я погледна, без да може да обясни колко съдбоносна бе всяка нощ за мъж, който живееше като назаем. Той нямаше как да разбере, кога адвокатите ще я открият и не искаше да губи нито миг.
— Какво ще правиш, докато ме няма? — попита той.
— Май ще отида на купон с момчетата от отдел „Маркетинг“ — каза многозначително Ребека.
— Ще направиш какво? — за момент целият почервеня. После видя закачливото пламъче в кехлибарените и очи. — Скъпа, не си прави такива шеги. Опасно е.
— За кого?
— Познай — отвърна напрегнато той. — Кажи ми истината. Какво ще правиш довечера?
— Ще се прибера, ще пийна, ще вечерям и ще почета трилъра, който си купих онзи ден.
Той кимна доволно.
— Така е по-добре. Ще ми липсваш, Беки.
— И ти на мен — тя стана от стола, заобиколи бюрото и се хвърли в прегръдките на Кайл. — Обади ми се веднага щом се настаниш в хотел „Феникс“, за да знам, че си пристигнал благополучно.
Кайл се усмихна, като я поглади по мекия врат. Това че трябваше да се обажда на някоя жена, за да й каже, че е добре, беше нещо ново за него и го изпълваше с голямо удоволствие. Харесваше му усещането да бъде обвързан с Ребека.
— Веднага ще се обадя.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
След това той продължително я целуна и с усилие се откъсна от нея, за да не изпусне самолета.
След няколко часа във Феникс още щом се освободи от присъствието на носача, веднага вдигна телефона, който беше до леглото.